Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Няколко секунди очите му оглеждаха разсеяно съдебната зала. После той с тих глас обяви предмета на делото и със значително по-силен — правилата за вътрешен ред. Това, каза той, не е наказателно дело със съдебни заседатели. Всъщност изобщо не е дело, а разглеждане на молба за установяване законосъобразността на задържане на ответника, в което съдията е само посредник. Като такъв, той няма да търпи драматични изблици; адвокатите на страните имат право на възражение само при крайна необходимост, а краткостта на изложението се счита за върховна добродетел. Докато излагаше тези свои изисквания, той изгледа намръщено седящите край двете маси.
И двете страни направиха встъпителни изявления. Джейсън Колдуел се увлече в красноречието си и просто не можеше да се спре. След месеци старателна подготовка и репетиции пред огледалото, той се чувстваше като начинаеща холивудска звезда, за пръв път попаднала на снимачната площадка. Пристъпваше театрално и чупеше стойки пред журналистите от задните пейки, които скоро започнаха да се прозяват. За съжаление освен суетен той беше и способен юрист с твърде остър език и още преди да бе приключил с встъпителната си пледоария, Алекс Коневич бе изкаран олицетворение на злото — брутален изверг, който заслужаваше да гние в затвора, да бъде екзекутиран или като висш акт на милост да бъде качен на самолета и експедиран в родината си, в лапите на руското правосъдие.
След като приключи и за един последен път озари репортерите с ослепителната усмивка на току-що избелените си зъби, Колдуел си седна на мястото.
Когато дойде неговият ред, Ем Пи едва се надигна от стола си и каза простичко:
— Моят клиент е преживял четиринайсет кошмарни месеца в затвора, без да бъде признат за виновен в каквото и да било. Настоявам за неговото незабавно освобождаване.
След което си седна. Толкова. Изказването му бе микроскопична капка в океана от аргументи на обвинението.
На Джейсън Колдуел му идеше да скочи и изръкопляска. Ах, как щеше да смачка този Коневич, да го навре в миша дупка! При това без всякакво усилие! Той стана и призова първия си свидетел — полковник Воронин.
Полковникът се отправи с твърда стъпка към свидетелската скамейка, положи клетва и седна.
Колдуел се приближи към него — същински Пери Мейсън, само че без инвалидна количка.
— В какво качество присъствате тук, сър?
— Специален сътрудник на министъра на вътрешните работи на Русия.
— Руският еквивалент на нашето ФБР, така ли?
— Може и така да се опише.
Воронин се облегна назад и невъзмутимо кръстоса крака.
— Какво отношение имате към проведените разследвания във връзка с господин Коневич?
— Ръководех следствените действия от страна на моя отдел. Престъпленията му се оказаха толкова тежки и обхващаха толкова много сфери, че в крайна сметка бях назначен да наблюдавам работата на трите разследващи ведомства.
Колдуел се обърна и величествено кимна към един от тримата адвокати на СИН, скупчени около масата на обвинението. Адвокатът сграбчи купчина книжа и послушно притича до него. Колдуел прелисти книжата, извади стиска хартии и запита:
— Бихте ли ми казали какво е това?
Воронин се наведе напред.
— Това е английският превод на констатациите от разследването, проведено от Министерството на правосъдието.
— А това?
— Констатациите от разследването на Министерството на финансите.
— А това?
— Констатациите от разследването на собственото ми ведомство.
— И тези три разследвания стигат до подобни заключения?
— Бих казал, идентични.
— Бихте ли описали накратко въпросните заключения?
— Накратко? Коневич е откраднал двеста и петдесет милиона долара. Източил е и съзнателно е разорил собствената си компания. Почти сам е съсипал доверието в руската банкова система. Престъпленията му са такива, че е невъзможно да бъдат обобщени в няколко кратки изречения.
Колдуел обърна гръб на полковника и се усмихна на репортерите в галерията.
— Сигурно е така, както казвате. Има ли някакви сериозни различия и между констатациите на тези три разследвания?
— Не. Фактите са категорично установени. Доказателствата са неоспорими. Може би сто различни следователи са достигнали до едно и също заключение.
— Че Коневич е мошеник?
— Крадец. Лъжец. Измамник.
— От него искано ли е някога да се завърне в Русия?
— Да. Аз лично го помолих. При това на два пъти, в два отделни случая. Уверих го, че ще получи справедлив процес. Предложих му личната си закрила. Ако Коневич беше невинен, щеше да се възползва от възможността да изчисти името си.