Шансове

Бебето Дарио. Мъничък. Да те е страх да го пипнеш. Но Лъки отрано се научи да се грижи за него.

Бебето плачеше много. Тя беше винаги весела. Бебето нямаше апетит и не се хранеше. Тя винаги беше гладна като вълче и грабваше всичко за ядене, което можеше да докопа. Бебето пълзеше и не прохождаше. Тя обикаляше къщата на четиринайсет месеца. Бебето — вече на четири годинки — едва говореше. На пет тя бърбореше непрекъснато, на всички и за всичко.

На петия й рожден ден родителите й организираха голямо тържество. Петдесет деца. С клоуни. С яздене на магаре по двора. С огромна шоколадова торта, пресъздаваща любимата й куклена къща.

Тя беше толкова развълнувана, че едва дишаше. Беше пременена в розова рокля с волани, панделки в същия цвят в къдравата черна коса, къси бели чорапки и бели дамски обувчици.

Джино се суетеше около нея, подхвърляше я високо във въздуха и безброй пъти я нарече моята малка италианска принцеса. После й даде своя подарък — най-прекрасната златна верижка с медальон с диамант, обсипан с рубини. Той се отваряше и вътре имаше снимка на тях двамата.

— Тате! — изписка възторжено тя и се нахвърли да го целува. Едва не го задуши.

— Глезиш я — упрекна го мило Мария.

— Някои деца са създадени да бъдат глезени — и отново подхвърли Лъки във въздуха.

От многото емоции тя започна да пищи, но той я хвана и я приласка в топлата си силна прегръдка. Тя вдъхна дълбоко неговия аромат. Миризмата на тате. Сгуши се в ръцете му и каза:

— Тате добро момче, добро, добро момче.

Той я остави на пода и намигна на Мария.

— Най-страхотното хлапе на света, нали! Копие на стария си баща.

Мария мило се усмихна.

— Прилича на своя стар баща, но притежава моя добър характер.

Лъки се вкопчи в краката му, молеше го да я подхвърли пак във въздуха, но той вече разговаряше оживено с жена си и се смееше.

— А, така ли?

Мария също се засмя и го имитира:

— А, така!

— Така, значи — избоботи весело Джино, освободи крака си от хватката на Лъки и прегърна Мария. — Кой го казва?

Лъки напъха палец в устата си и кротко се загледа в мама и тате. Възрастните са глупави! Щом изпаднат в такова настроение, никога не я забелязват. А днес беше нейният рожден ден.

Извади палеца от устата си и заяви:

— Бои ме коема.

Мария се освободи от ръцете на Джино и се наведе към дъщеря си.

— О, не! Не и днес! Къде те боли, миличко?

— Всякъде.

Мария обърна поглед към Джино. В очите й се четеше упрек.

— Не трябваше да я подхвърляш така… Не си мериш силата, когато играеш с нея.

— Я да видим! — той бързо се наведе и вдигна Лъки. — Боли ли те, детко? Боли ли те? — започна да я гъделичка. Тя се разпищя и загърчи. — Къде те боли? А?

— Спри, Джино — настойчиво помоли Мария.

— Е, хайде де. Не виждаш ли, че й харесва.

Наистина й харесваше. Кикотеше се толкова силно, че чак очите й се насълзиха. Бисерните капчици се затъркаляха радостно по бузите й.