Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Той бавно се завъртя на място. Погледна назад и видя, че вратата също се е извъртяла. Ако беше като останалите, щеше да го следва навсякъде. Дори да останеше на място, Еди нямаше много да се отдалечава. Забеляза още нещо: вече не изпитваше усещането за дебнещ мрак. Вероятно защото наистина беше тук, не просто в тодаш. Ако наоколо скитаха ходещи мъртъвци, нямаше да ги забележи.
Еди отново нагласи презрамката на торбичката и тръгна към „Ресторант за мисълта «Манхатън»“.
Хората му правеха път, но това не беше достатъчно доказателство, че наистина е тук; така постъпваха и когато бе в тодаш. Накрая Еди нарочно се сблъска с млад мъж, носещ не едно, а две дипломатически куфарчета — велик ловец на ковчези в бизнеса.
— Ей, чш, гледай си в краката! — извика бизнесменчето.
— Извинявай, пич, извинявай. Абе, би ли ми казал кой ден…
Бизнесменчето го отмина, преследвайки вероятно ранен инфаркт, ако се съди по вида му. Еди си спомни един стар нюйоркски виц: „Извинете, господине, бихте ли ми казали как да стигна до кметството, или да си го начукам?“ Не се сдържа и избухна в смях.
Когато се съвзе, отново тръгна. На ъгъла на Второ и Четирийсет и четвърта някакъв мъж зяпаше витрината на магазин за обувки.
— Моля за прошка, бихте ли ми казали кой ден е? — попита Еди.
— Четвъртък. Двайсет и трети юни.
— 1977-а ли?
Мъжът се усмихна едновременно озадачено и насмешливо и вдигна вежди:
— 1977-а, самата тя. Ще е така още… олеле, цели шест месеца. Гледай ти.
— Благодаря, сай.
— Благодаря какво!
— Нищо — отвърна Еди и отмина.
„Само три седмици до петнайсети юли — помисли си. — Прекалено бързо тече това време.“
Да, но ако убеди Калвин Тауър да продаде парцела сега, времето нямаше да е от значение. Навремето Хенри се беше хвалил пред приятелите си, че ако си науми, малкото му братле може да убеди дори дявола да се самозапали. Еди се надяваше да е запазил част от тази способност. Можеше да сключи сделката с Калвин Тауър, да инвестира в недвижима собственост, а после може би да се порадва още известно време на задъханото нюйоркско ежедневие. Да празнува. Може би с шоколадов крем или…
Мислите му бяха прекъснати, когато някой се блъсна в него и изруга. Еди не му обърна внимание. Тъмносивият линкълн отново беше там — този път не до пожарния кран, а през две къщи от книжарницата. Колата на Балазар.
Еди отново пое по тротоара. Вече се радваше, че Роланд го бе склонил да вземе револвера. И че барабанът е пълен.
Менюто отново беше там (специалитет на деня беше ню-ингландско варено, състоящо се от Натаниъл Хотърн, Хенри Дейвид Тороу и Робърт Фрост; десерт по избор — Мери Маккарти или Грейс Металиъс), но на вратата висеше табелка: СЪЖАЛЯВАМЕ, ЗАТВОРЕНО Е.
Според електронния часовник на „Кулите на килата“ часът бе едва 15.14. Кой затваря в три и четвърт в работен ден?
Някой, който има специален клиент, предположи Еди. Ето кой.
Той заслони лицето си с длани и надникна в „Ресторант за мисълта“. Видя кръглата масичка с детските книжки. Отдясно беше барът, пренесен сякаш от края на миналия век, но сега на него не седеше никой, дори Арон Дипно. Касата също бе празна и на нея се мъдреше оранжева табелка: НЕ РАБОТИ.
Книжарницата беше празна. Калвин Тауър бе извикан някъде, може би имаше семейни проблеми…
„Да, има проблеми — прозвуча хладният глас на Стрелеца в ушите на Еди. — И причината е тази сива автокаляска. Погледни пак щанда, Еди. Поне веднъж използвай очите си за гледане, вместо просто да пропускаш светлината през тях.“
Когато мислеше, Еди често си представяше гласовете на хората. Предполагаше, че и други имат този навик — това бе начин леко да промениш гледната си точка, да погледнеш под друг ъгъл на нещата. Сега обаче случаят не беше такъв. Старият грозник наистина му говореше.
Еди отново огледа барплота. Този път видя разпилени шахматни фигурки и преобърната чашка за кафе. Между два стола лежаха чифт счупени очила.
Обхвана го гняв. Яростта му избухна у него с такава сила, че тежко на всеки, който в този момент се озовеше на мушката на оръжието му. Веднъж бе попитал Стрелеца дали някога е изпитвал такъв безумен гняв. Роланд му отговори: „На всички ни се случва.“ Еди поклати глава и каза, че той не е като Роланд — нито като Сузана или Джейк, — но Стрелеца не отвърна нищо.
Тауър и специалните му посетители явно бяха отзад, в склада, който служеше и за офис. Този път вероятно не бяха дошли да разговарят. Сигурно джентълмените на Балазар провеждаха кратък опреснителен курс на Тауър, за да му припомнят, че петнайсети юли наближава.