Мечката и драконът

Младият полицай се почувства засегнат не толкова от нападението срещу доктора, а по-скоро от факта, че този гражданин беше посегнал на униформен служител от въоръжената народноосвободителна полиция. Разгневен, той извади пистолета си от кобура и от объркана ситуацията стана смъртоносна.

— Не! — извика кардинал Ди Мило, приближавайки се до полицая.

Той се обърна по посока на гласа, видя възрастния куай (т.е. чужденец), облечен в много странни дрехи, който се насочваше към него с враждебен вид. Първата реакция на полицая беше да удари чужденеца в лицето със свободната си лява ръка.

Ренато, кардинал Ди Мило, не беше удрян от детството си и посегателството срещу неговата персона беше още по-обидно поради религиозния му и дипломатически статут. Да го удари този хлапак! Той отстъпи назад след удара, а след това изблъска встрани мъжа, за да се притече на помощ на Ю и да му помогне да държи доктора убиец далеч от бебето, което беше на път да се роди. Докторът пълзеше по пода, държейки спринцовката високо във въздуха. Кардиналът я сграбчи с ръка и я захвърли срещу стената. Тя не се счупи, защото беше пластмасова, но металната игла се изви.

Ако полицаите си даваха сметка какво се случваше или ако бяха по-добре обучени, всичко щеше да спре дотук. Но те не бяха и затова не стана така. Сега пък по-старшият полицай измъкна пистолета си. Използва го, за да удари италианеца отзад по главата, но не го направи сръчно и успя само да го зашемети и да разцепи кожата.

Тук дойде ред на монсеньор Шепке. Неговият кардинал, човекът, на когото беше задължен да служи и да защитава, беше нападнат. Той беше духовник, не можеше да използва сила за нападение, но можеше да брани. Това и направи. Сграбчи старшия полицай за ръката, която държеше пистолета и я изви в по-безопасна посока, за да не сочи към останалите в стаята. Но пистолетът все пак изгърмя и въпреки че куршумът се сплеска в бетонния таван, трясъкът в малката стая беше оглушителен.

По-младият полицай си помисли, че са нападнали другаря му. Той насочи пистолета си и стреля, но не улучи Шепке, а уцели кардинал Ди Мило в гърба. Големокалибреният куршум прониза тялото и излезе отпред, пробивайки далака на духовника. Болката изненада Ди Мило, но погледът му беше фокусиран върху появяващото се бебе.

Гърмежът беше стреснал Лянхуа и напънът, който последва, беше чисто рефлекторен. Бебето се показа и щеше да падне с главата надолу върху твърдия под, ако преподобният Ю не беше протегнал ръце и не беше предотвратил това, спасявайки по този начин живота на новороденото. Той лежеше на една страна и чак тогава видя, че при втория изстрел неговият приятел католик беше сериозно ранен. Като държеше бебето, той се изправи на крака и погледна гневно младия полицай.

— Куай дан! — извика той: — Негодник!

Забравяйки за детето в ръцете си, той се втурна напред към объркания и изплашен полицай. Онзи реагира автоматично като робот, протегна ръка напред и простреля баптисткия проповедник право в челото. Ю се завъртя и се строполи върху кардинал Ди Мило, падайки по гръб така, че гърдите му поеха като възглавница новороденото.