Наследникът от Калкута

В мъгливото утро на 12 август, когато целият Ченсфилд още спеше мирен селски сън, неговият господар стана от леглото, отвори шкафа в кабинета си и извади оттам една моряшка куртка. Тя беше доста груба, не много нова, но здрава и неповредена. От лявата страна на тази куртка, под страничния джоб, старият шев беше разпорен и отново зашит с груби, едри тегели.

— Калпава работа! — процеди виконтът. — конците — нови, и бодовете — по-едри от останалите… Не, не я бива Елен в тази работа. Лоша шивачка би станало от нея, дявол да го вземе.

Виконтът нареди да извикат Едуард Мойнс.

— Увий тази куртка, Нед — каза той на влезлия. — иди при мистър Крейг да си прибереш нещата, кажи, че си постъпил при мен на служба и му предай между другото ей тази моряшка куртка. Върни я на собственика и поблагодари. Научи от Крейг готов ли е за тръгване транспортът „Омега“. Кажи да ти оседлаят Пъструшко. Отсега нататък той ще бъде твой кон. Върни се по-бързо, Нед!

…По бълтънското шосе към града се приближаваше ездач на шарен кон. Прохладният есенен вятър развяваше плаща му. Ездачът караше коня в галоп, привел се към седлото и нахлупил шапка до веждите. Като стигна до рибарското предградие, той скочи от коня, завърза го в някакъв двор и се промъкна през задните дворове до една от последните къщички на селището. Под каменистия склон бучеше морето. Стара рибарска мрежа беше просната на колове пред къщичката.

Младият човек почука на страничното прозорче. То не се отвори веднага. Един стар рибар ирландец най-после погледна на двора.