Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
При следващото разклонение към тях се присъединиха още един отряд от ткиуратци и половин дузина Сестри. Поддържането на връзка в чаросплетието ставаше все по-трудно, защото вибрациите на вещерския камък заглушаваха всичко останало — все едно да се опитваш да надвикаш ураган. Златистите нишки се мятаха в безпорядък и на Кайку й оставаше само да се надява, че противното му пулсиране действа по същия начин и на чаросплетниците, макар че се съмняваше в това.
Сестрите и ткиуратците се спускаха все по-надолу и по-надолу из някогашната мина, подобно на армия от мравки, нахлуваща във вражеско гнездо. Вещерите обаче продължаваха да ги избягват.
Групата на Кайлин се движеше най-отпред. По едно време клаустрофобичните тунели ги отведоха до огромно помещение, по-голямо от която и да е зала в Сарамир. Имаше овална форма и плосък покрив и когато нашествениците нахълтаха вътре, застинаха поразени за момент при вида на гледката.
Атмосферата вътре беше необичайно гореща и потискаща. Навред се стелеха тежки изпарения и черен дим, а във въздуха се усещаше неприятен метален привкус. По стените на залата се виеха метални платформи на две нива, а на земята бяха разположени множество фурни, които бумтяха зловещо, излъчвайки демонично червено сияние. Странни съоръжения и уреди потракваха и ръмжаха, потънали в някаква трескава активност, чиято същност бе неведома за натрапниците.
В концентрични кръгове из залата бяха наредени метални люлки с различна големина, над които висяха някакви прозрачни, осеяни с изпъкнали вени органи, които заприличаха на Кайку на стомаси на едри животни. В самите люлки се виждаха тъмни форми, потопени в течност, която излъчваше слабо зеленикаво сияние.
Тъмнокосата Сестра се приближи до една от тях, потресена от чудовищните измерения на видяното, и надзърна вътре.
Това, което зърна, беше дете — на около три жътви, но с ужасно непропорционално тяло и издължени крайници. Малкият му гръден кош се издуваше и спадаше, докато вдишваше и издишваше от течността. Лежеше на едната си страна и лицето му бе обърнато към нея, а върху голата му главичка се открояваше ромбовидното тяло на женски плужек, впит в плътта му. Кайку виждаше подобните на пипалца филизи под тънката кожа на лицето — те сякаш се протягаха към очите, носа и устата, около които изпъкваха розови капиляри. Очите на положеното в люлката същество бяха отворени, ала погледът им не проследи Сестрата, когато тя се отдръпна отвратена назад. Бяха съвсем черни.
Млад Възел. Значи така ги развъждаха — в тези метални утроби.
Вцепенена, Кайку продължаваше да се взира в люлката, когато Кайлин се приближи до нея.
— Това ли е мъдростта, която техният бог им е дал? — попита по-младата жена. — Та това е светотатство срещу самата Еню!
— Още не си видяла всичко — рече Кайлин и й даде знак да я последва.
Двете жени се запътиха към три от по-големите люлки. Там вече се бяха събрали неколцина ткиуратци, които си говореха шепнешком. Кайку долови една дума, която й беше позната — „маджкрийн“. Така наричаха съществата, създадени от Ваятелите на плът в тъмното сърце на Окхамба. Те променяха облика на бебетата в утробите на пленените си врагове, превръщайки ги в чудовищни убийци.
Когато се приближиха до люлките, Кайку разбра защо.
Беше трудно да се каже какви бяха съществата, които висяха в големите прозрачни утроби, нито пък в какво ли щяха да се превърнат. Те помръдваха спазматично, раздвижвайки някой от снабдените си с остри нокти крайници. Представляваха съвсем малки Различни — явно новородени — и бяха групирани по тройки. Тъмнокосата Сестра обаче забеляза, че всяко се различаваше от другите. На китките на едното бяха пораснали малки перки, на другото му никнеха огромни зъби, а третото представляваше неописуем двуглав изрод, в който се съчетаваха по невъобразим начин чертите на най-различни животни. Осеяните с кръвоносни съдове утроби излъчваха онова противно зеленикаво сияние, което Кайку асоциираше с вещерския камък.
Тя бе видяла със собствените си очи какво бе станало с Майсторите, които бяха прекарали твърде много време в близък конкакт с вещерския камък и знаеше как се променяха чаросплетниците под влияние на нищожните дози прах от вещерски камъни, втъкан в Маските им. Враговете им явно използваха отломките от Арикарат, за да предизвикват мутации в създанията, които най-вероятно бяха рожби на други мутирали същества. Също като Ваятелите на плът, те променяха облика на бойците си. Създаваха Различни изчадия посредством привнесена отвън мутация и селективно развъждане. Така ли бяха възникнали челюстнците и гибелюсперите? Ами плужеците, чрез които управляваха хищниците си? Ами голнерите?