Изворът [bg]

— Господи, май съм се провалил! Не съм допускал, че съм толкова лош учител. Твърде малко си усвоила за двете години тясно сътрудничество с мен! Наистина е обезсърчително. Тъй като ти си най-умната жена, която познавам, вината сигурно е моя. Е, да видим, научила си поне едно: че не си губя времето. Съвсем правилно. Не си го губя. Вярно, скъпа, всичко ще бъде забравено до Коледа. И точно това ще е постижението. Можеш да се бориш с жив проблем. Не можеш да се бориш с мъртъв проблем. Мъртвите проблеми, както всички мъртви неща, не изчезват, а оставят след себе си разлагаща се материя — нещо доста неприятно, ако върви с името ти. Г-н Хоптън Стодард ще бъде напълно забравен. И Храмът ще бъде забравен. Съдебният процес също ще бъде забравен. Но ето какво ще остане: „Хауърд Роурк ли? Как да се довериш на човек като него? Враг на религията. Напълно неморален. Първото нещо, която трябва да знаеш, е, че ще те измами с разходите по строежа.“ „Роурк ли? Не го бива — клиент трябвало да го съди, защото провалил някаква сграда.“ „Роурк? Роурк ли? Чакай малко, не е ли онзи, за когото пишеха всички вестници заради някаква неразбория? Какво ли се бе случило? Някакъв скандал, собственикът на сградата — мисля, че беше някаква нескопосана постройка — както и да е, наложило се собственикът да го съди. Никой не иска да се забърква с човек, който има такава лоша слава. Та нали има толкова почтени архитекти, сред които да избираш?“ Опитай се да се пребориш с подобна нагласа, скъпа. Кажи ми, ако има начин да се пребориш с нея. Особено, когато нямаш никакви оръжия, освен своя гений, но той не е оръжие, а по-скоро пречка.

Очите й го разочароваха — слушаха търпеливо, с неподвижен поглед, в който нямаше и следа от гняв. Стоеше до бюрото му изправена, в пълно самообладание, като страж в буря, който знае, че трябва да устои и да остане на мястото си, дори когато става нетърпимо.

— Струва ми се, че искаш да продължа — каза Тухи. — Нали си даваш сметка за особената ефективност на мъртвия проблем. Не можеш да го решиш с говорене, не можеш да обясняваш, не можеш да се защитиш. Никой не иска да слуша. Достатъчно трудно е да придобиеш известност. Невъзможно е да я промениш, след като е придобита. Не, не можеш да съсипеш даден архитект, като доказваш, че е лош архитект. Но можеш да го съсипеш, ако е атеист, или защото някой го е осъдил, или защото е преспал с някоя жена, или защото лови винени мушици и им къса крилцата. Ще кажеш, че няма смисъл ли? Разбира се, че няма. Именно затова дава резултат. Срещу разума се воюва с разум. Но как ще воюваш с нерационалното? Проблемът с теб, скъпа, както с повечето хора е, че недооценявате безсмисленото. Безсмисленото е най-важният фактор в нашия живот. Нямаш никакъв шанс, ако то е против теб. Но ако можеш да го направиш свой съюзник — ах, скъпа!… Виж, Доминик, ще млъкна в мига, когато дадеш знак, че си потресена.