Частен клуб

— Дай да идем да им кажем здрасти — предложи Кейт.

— Добре — казах и се обърнах към Шефър. — Чао засега.

Той ни огледа.

— Смърдите на пушек и изглеждате ужасно. Какво стана?

— Това е наистина дълга и много смахната история — отвърнах. — Нека го оставим за по-нататък.

— Трябва да останете тук и да помагате за разпита — напомни ни той.

— Да де. Но засега чао.

Хванах Кейт за ръка и излязохме от голямата зала.

Из сградата се мотаеха поне петнайсетина униформени щатски полицаи и очевидно не знаеха какво трябва да правят. Размахах картата си пред един и попитах:

— Къде е кухнята?

— Кухнята? О… ей натам.

— Благодаря — казах и закрачих в указаната посока.

— Трябва да се видим с Лайъм Грифит — каза Кейт.

— Шефър каза, че е в кухнята.

— В кабинета на Мадокс.

Сложих ръка на ухото си.

— Какво какво?

Намерихме кухнята, която се оказа празна. Забелязах, че няма никаква следа от приготвяне на вечеря. Посочих го на Кейт.

— Вечерята е била уловка, Джон — отвърна тя.

— Сериозно? Значи няма пържоли и картофи?

— Защо дойдохме тук?

— Защото съм гладен.

— Да ти донеса ли кафе от портала?

— Разбира се. Вземи и за теб. — Отворих хладилника — беше с индустриални размери — и намерих някакво сирене и студено месо.

— Как може да ядеш? — възкликна тя. — На мене ми се гади!

— Гладен съм. — Тупнах сиренето и месото на плота, отидох до мивката и се измих: май някакви части от Мадокс бяха полепнали по мен.

Докато се миех, в кухнята влезе господин Лайъм Грифит и попита:

— Къде бяхте, по дяволите?

Погледнах го от умивалника.

— Ще ми подадеш ли кърпата?

Той се поколеба, но ми подаде.

— Какво правите тук?

Избърсах се и казах:

— Спасявахме планетата от ядрен апокалипсис.

— Сериозно? И какво направихте по време на биса?

Подадох кърпата на Кейт — тя също държеше да се измие.

— После убихме едно твое приятелче — казах и отворих кутията чедър. — Тед Наш.

Господин Грифит не отговори, но пък по изражението му си личеше, че не ме разбира.

— Тед Наш е мъртъв — успя да произнесе той накрая.

— Точно това казах. Страхотно, нали?

Той все още не проумяваше думите ми, така че вече бях съвсем сигурен, че какъвто и боклук да е, Лайъм Грифит няма представа за случилото се тук.

Кейт се избърса с кърпата и каза:

— Не е умрял в Северната кула. Но вече е мъртъв. — И добави: — Аз го убих.

— Какво?!

— В момента няма да кажем нищо повече по въпроса — казах. — Искаш ли сиренце? Чедър е.

— Ъ? Не. — Грифит най-сетне се окопити. — И двамата сте я загазили здравата. Имам заповед да ви върна в града веднага щом ви намеря, което вече направих. И двамата вероятно ще бъдете наказани и…

И тъй нататък.

Сигурно изядох поне половината сирене и месо, докато дрънкаше, и на няколко пъти си поглеждах часовника, за да му намекна, че е време да се ориентира към приключване.

— Какво всъщност е станало тук? — попита той, след като свърши с рецитацията си.

— С Кейт открихме убиеца на Хари Мюлер — отвърнах.