Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Ще извърша това, ще извърша и нещо повече!
— А ако срещнеш онова бясно куче, разправи се с него! — намеси се Заглоба.
Отначало Нововейски не отговори нищо, само гледаше пан Заглоба; внезапно безумие се отрази в очите му, той стана и тръгна към стария шляхтич, сякаш искаше да се нахвърли върху него.
— Ще повярваш ли, ваша милост — каза той, — че аз никога не съм направил зло на тоя човек и винаги съм бил добре настроен към него?
— Вярвам, вярвам! — отговори пан Заглоба бързо, като се оттегли благоразумно зад малкия рицар. — Аз сам бих тръгнал с тебе, но подагра ме яде в краката.
— Нововейски! — каза малкият рицар. — Кога искаш да тръгнеш?
— Тази нощ.
— Ще ти дам сто драгуна, самият аз ще остана тук с други сто освен пехотата. Ела на плаца!
И излязоха, за да издадат заповеди.
На прага чакаше Зидор Люшня, изпънат като струна. Вестта за експедицията се беше вече пръснала по плаца и вахмистърът от свое име и от името на ротата си започна да моли малкия полковник да му позволи да тръгнат с Нововейски.
— Как така? Искаш да се разделиш с мене ли? — попита Володиовски учуден.
— Пане командир, ние се заклехме да отмъстим на тоя кучи син. А може да попадне в наши ръце!
— Вярно! Пан Заглоба ми говори за това — отговори малкият рицар.
Люшня се обърна към Нововейски:
— Пане командир!
— Какво искаш?
— Ако го хванем, аз да се разправя с него.
И върху лицето на мазура се изписа такава зверска упоритост, че Нововейски веднага се поклони на Володиовски и каза умолително.
— Ваша милост, дай ми тоя човек!
Володиовски не мислеше да се противопоставя и още същата вечер на мръкване сто конника начело с Нововейски тръгнаха в поход.
Те се движеха по познатия път за Могильов-Ямпол. В Ямпол се срещнаха с някогашния рашковски гарнизон, от който по силата на хетманската заповед двеста души се присъединиха към Нововейски, а останалите под командването на пан Бялогловски щяха да заминат за Могильов, където се намираше пан Богуш.
А Нововейски продължи надолу чак до Рашков.
Околността на Рашков беше вече пълна пустиня; самото градче бе превърнато на куп пепел, който ветровете бяха вече успели да издухат на всички страни, а малобройните жители бяха изпобягали поради очакваната буря. Защото беше вече началото на май и добруджанската орда можеше всеки миг да се покаже по тия места, та беше опасно да се седи в тях.
В действителност ордите заедно с турците още стояха на Кучункайурийските ливади, но в рашковския край не се знаеше това и всеки от бившите жители на Рашков, оцелели след последното клане, криеше от по-рано главата си, където му видеха очите.
През време на пътуването Люшня си кроеше планове и хитрости, които според него пан Нововейски би трябвало да възприеме, ако искаше да напада неприятеля щастливо и успешно. И той споделяше благосклонно тия си мисли с редниците.
— Вие, конски глави — казваше им Люшня, — вие не разбирате от тия неща, но аз съм стар, аз разбирам. Ще отидем в Рашков, там ще се спотаим в скривалищата и ще чакаме. Като дойде ордата при брода, най-напред се прехвърлят малки части, както обикновено постъпват те, а чамбулът стои и чака, докато те му дадат знак, че е безопасно. Едва тогава ние ще тръгнем тихо подир тях и ще ги подгоним чак до Каменец.
— Ами така можем да не хванем оня кучи син! — забеляза един от редниците.
— Ти си затваряй муцуната! — отвърна Люшня. — Кой ще върви напред, ако не липковците.
И наистина предвижданията на вахмистъра изглежда, че се сбъдваха. Като стигна в Рашков, Нововейски даде почивка на войниците. Те бяха вече уверени, че след почивката ще отидат към пещерите, с каквито беше пълна цялата околност, и там ще се спотаят чак до идването на първите неприятелски разезди.
Но на другия ден след спирането командирът вдигна хоронгвата на крака и я изведе от Рашков.
„Дали ще вървим чак до Ягорлик?“ — питаше се вахмистърът.
Обаче веднага зад Рашков се приближиха до самата река и след около половин час спряха край така наречения Кървав брод. Тогава Нововейски вкара коня си във водата, без да каже нито дума, и започна да се прехвърля на другата страна.