Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Добър ден, стари приятелю — поздрави на английски любезен мъж на около шейсет години. И се усмихна на Матю.
— Тадеаш. — Матю стисна с топлота ръката му. — Изглеждаш добре.
— А ти изглеждаш млад. — Очите на мъжа проблеснаха. Погледът му не предизвика никаква издайническа реакция по кожата ми. — Ето я и жената, за която всички говорят. Аз съм Тадеаш Хайек. — Човекът се поклони, а аз направих реверанс в отговор.
Строен господин със смугла кожа и тъмна почти колкото Матювата коса тръгна към нас.
— Господин Страда — кимна му Матю и се поклони. Не се зарадва на този мъж както на предишния.
— Тя наистина ли е вещица? — Страда ме разгледа с интерес. — Ако е така, сестра ми Катарина ще иска да се срещне с нея. Чака дете и бременността ѝ е тежка.
— Сигурен съм, че Тадеаш, дворцовият лекар, най-добре ще се погрижи за раждането на императорското дете — каза Матю. — Или обстоятелствата около сестра ти са се променили?
— Императорът все още цени сестра ми — процеди ледено Страда. — Само по тази причина прищевките ѝ трябва да бъдат задоволявани.
— Виждал ли си Йорис? Той не говори за нищо друго, освен за триптиха, откакто Негово Величество го отвори — вметна Тадеаш, за да смени темата.
— Не, все още не. — Очите на Матю се стрелнаха към вратата. — Императорът тук ли е?
— Да. Разглежда новата картина на господин Спрангер[81]. Тя е много голяма и… детайлна.
— Още един портрет на Венера — каза Страда и изсумтя.
— Тази Венера прилича много на сестра ви, сър — усмихна се Хайек.
— Ist das Matthaus hore ich?[82] — произнесе един носов глас от далечния край на стаята. Всички се обърнаха и направиха дълбоки поклони. Аз автоматично приклекнах в реверанс. Следенето на разговора щеше да се окаже истинско предизвикателство. Очаквах Рудолф да говори на латински, не на немски. — Und Sie das Buch und die Hexe gebracht, ich verstehe. Und die norwegische Wolf.[83]
Рудолф беше дребен мъж с непропорционално издадена напред брадичка и силно изразена обратна захапка. Пълните месести устни на Хабсбургите подчертаваха още повече доминиращата долна половина на лицето му, макар тя донякъде да се уравновесяваше от бледите му изпъкнали очи и дебелия сплескан нос. От годините добър живот и качествените питиета се бе окръглил, но краката му бяха останали тънки и жилави. Тръгна към нас с червените си обувки с високи токове, украсени със златни орнаменти.
— Доведох съпругата си, Ваше Величество, както ми наредихте — каза Матю и леко натърти на думата «съпруга». Галоуглас преведе английските думи на Матю на безупречен немски, сякаш съпругът ми не знаеше езика — а бях сигурна, че го говори, тъй като бях пътувала с него от Хамбург през Витенберг до Прага с шейна.
— Y su talento para los juegos tambien[84] — каза Рудолф, като с лекота премина на испански, сякаш това можеше да убеди Матю да разговаря с него директно. Огледа ме бавно, като задържа поглед върху извивките по тялото ми толкова настоятелно, че ми се прииска да си взема душ. — Es una lastima que se caso en absoluto, pero aun mas lamentable que ella esta casada con usted.[85]
— За жалост, Ваше Величество — отвърна остро Матю, настоявайки да говори на английски, — ние сме венчани по всички правила. Баща ми настоя. Както и дамата. — Тази забележка само накара Рудолф да ме разгледа с още по-голям интерес.
Галоуглас се смили над мен и стовари книгата на масата.
— Das Buch.[86]
Това отклони вниманието на всички. Страда я разопакова, докато Хайек и Рудолф обсъждаха колко прекрасна може да се окаже тази нова придобивка за императорската библиотека. Когато тя се разкри пред погледите им обаче, въздухът се сгъсти от горкото им разочарование.
— Това някаква шега ли е? — сопна се Рудолф на немски.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид, Ваше Величество — отвърна Матю. И изчака Галоуглас да му преведе.
— Имам предвид, че вече познавам тази книга — каза, пръскайки слюнка, Рудолф.
— Това не ме изненадва, Ваше Величество, тъй като сте я дали на Джон Дий по погрешка. Поне така ми бе казано. — И Матю се поклони.
— Императорът не прави грешки! — обади се Страда и бутна книгата с отвращение.
— Всички правим грешки, синьор Страда — отбеляза меко Хайек. — Сигурен съм обаче, че има и друго обяснение защо тази книга се връща при императора. Може би д-р Дий е разкрил тайните ѝ.