Сърца за изгаряне [bg]

— Понеже всички дни до днешния са зачеркнати. Освен това се обзалагам, че много обичат пица — никой няма четири магнита от едно и също място, освен ако не задоволява някакъв непреодолим импулс.

— Дънк каза, че Ками се местела доста. Може да сме я изпуснали за съвсем малко.

Стела се облегна на кухненския плот.

— Много любезно от нейна страна да ни остави храна. Направо умирам от глад.

— Не може да стоим тук.

— Защо?

— Тя не си е тръгнала току-така. Ами ако хората в бяло идват?

— Ами ако вече са били тук и са си заминали? Ами ако тя се върне? Бягам от четири години и съм оставала в къщи като тази. Всичко необходимо е в чантата ми. Ако останех на подобно място за седмица и се наложеше да избягам поради някаква причина, щях да си взема само торбата. Щях да оставя къщата също толкова празна, колкото тази тук. Ками може да се върне и ако тръгнем сега, ще я изпуснем. Първата година, след като се махнах от къщата, живеех в постоянен страх. Животът ми бе определян от поредица „ами ако“. Сетне се научих да се доверявам на инстинктите си, а те точно в този момент ми казват, че тук е безопасно, поне за една нощ. Вероятно все още ни търсят в Невада.

— Но те може да дойдат за Ками Брадъртън.

Стела сложи ръка на бедрото си:

— Не обсъдихме ли току-що мнението ми за „ами ако“-тата? Понеже това ми звучи точно като „ами ако“.

Знаех, че няма да отстъпи, а пък и истината беше, че няма къде другаде да отидем. Можеше да се качим във „взетата назаем“ кола и да поемем накъдето ни видят очите, но това ми се струваше безразсъдно. Адреналинът ми бе помагал да продължавам да се движа цял ден и голяма част от нощта, но сега, когато спрях, усещах как силата се изцежда от мен. Не бях в състояние да шофирам. Можеше да отседнем в хотел, но щеше да създаде следа на хартия, дори да платяхме в брой, а трябваше да избягваме да оставяме каквито и да било следи. Освен това хотелите струваха пари и въпреки че засега имахме, все някога щяха да свършат.

— В интерес на истината е оставила вратата отключена — казах най-накрая аз.

Стела се усмихна:

— Абсолютно си прав. Схващаш бързо, скъпи мой Пип.

— Една нощ — настоях аз.

— Една нощ — съгласи се Стела и взе да рови из шкафчетата. — Ако донесеш багажа ни от колата, ще видя какво мога да измисля за вечеря.

Така и направих, но за всеки случай ѝ оставих пушката.