Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
В този член имаше нещо малко абстрактно за простичките умове, които го слушаха, така че той беше посрещнат малко по-хладно от останалите, колкото и да беше основополагащ. Бийо продължи:
ЧЛЕН 5. Законът няма право да забранява друго, освен действия, вредни за обществото. Всичко, което не е забранено от закона, не може да бъде възпрепятствано и никой не може да бъде принуждаван да върши онова, което законът не предписва…
— Ще рече — попита един глас в тълпата, — че след като законът не предписва вече ангария и ликвидира десятъка, свещениците никога вече няма да могат да дойдат и да вземат десятък от нивите ми, нито пък кралят да ме принуди да работя ангария?
— Точно така — отговори Бийо на този, който беше задал въпроса, — от днес нататък и в бъдеще сме освободени завинаги от тези срамни притеснения.
— В такъв случай да живее законът! — каза този, който бе задал въпроса.
И всички присъстващи хорово повториха: „Да живее законът!“. Бийо продължи:
ЧЛЕН 6. Законът изразява обществената воля.
После спря и като вдигна тържествено пръст, каза:
— Чуйте добре това, приятели, братя, граждани, хора!…
Всички французи имат правото да съдействат лично или чрез свои представители при изработването на закона…
И повиши глас, за да не се загуби смисълът на нито сричка от това, което казваше:
Той трябва да бъде еднакъв за всички, било за този, когото закриля, било за онзи, когото наказва…
После, още по-високо:
Всички граждани са равни пред очите му, всички са равно допустими до звания, места и обществени длъжности, според способностите им и без други различия, освен техните добродетели и техните таланти…
Член шести предизвика единодушни аплодисменти. Бийо премина към член седми.
Никой човек не може да бъде обвинен, арестуван, нито задържан, освен в случаи, определени от закона и по начина, който е предписан. Онези, които подтикват, изпращат, изпълняват или карат някого да изпълнява съдийски задължения, трябва да бъдат наказвани; но всеки гражданин, призован или задържан по силата на закона, трябва да се подчини на мига — той е виновен, ако окаже съпротива.
ЧЛЕН 8. Законът не трябва да определя други, освен най-необходимите наказания и никой не може да бъде наказван, освен в името на предварително създаден и прогласен закон за престъплението, за което е съден.
ЧЛЕН 9. Всеки човек трябва да бъде смятан за невинен до доказването на вината му и ако се сметне за абсолютно необходимо да бъде задържан, всяка строгост, която не е преценена като необходима за задържането му, трябва да бъде най-строго обуздавана от закона.
ЧЛЕН 10. Никой не може да бъде обезпокояван заради убежденията му, дори и религиозни, доколкото изразяването им не нарушава реда, установен от закона.
ЧЛЕН 11. Свободният обмен на мисли и мнения е едно от най-скъпоценните права на човека; всеки гражданин може да говори, да пише и да печата свободно; отговорност се носи само при злоупотреба с тази свобода в случаите, определени от закона.
ЧЛЕН 12. Гарантирането на правата на човека изисква създаване на обществена власт; тази власт се създава в полза на всички, а не само за частно ползване от тези, на които е поверена.
ЧЛЕН 13. За издръжка на обществената власт и за разходи по администрацията е абсолютно необходим общественият налог. Той трябва да бъде разпределен поравно между всички граждани, пропорционално на възможностите им.
ЧЛЕН 14. Всички граждани имат правото да установят, лично или чрез свои представители, необходимостта от обществения налог, да проследяват използването му и да определят размера, начина на облагане, реда за събирането и продължителността му.
ЧЛЕН 15. Обществото има право да търси сметка от всеки обществен служител на своята администрация.
ЧЛЕН 16. В общество, в което не е осигурено гарантирането на правата, а разделението на властите не е определено, няма Конституция.
ЧЛЕН 17. Собствеността е неотменимо и свещено право, от което не може да бъде лишаван никой, освен ако съществува законно установена обществена необходимост, която очевидно да го изисква и при условията на предварително и точно обезщетение.
— А сега — продължи Бийо, — ето го и приложението на тези принципи. Слушайте, братя! Слушайте, граждани! Хора, които тази декларация направи свободни, чуйте!