Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
Но няма добро без зло и чуйте какво станало.
Между хората живеели и злобни духове, наричали се шоорани. И нямали мира тези зли духове нито денем, нито нощем, и само се чудели как да навредят на хората. Но не успявали твърде, защото Йороол-Гуй пазел с безбройните си ръце всеки мъж, всяка жена и всяко дете. И затова шоораните мразели и ненавиждали добрия бог.
От всички шоорани най-зъл и най-хитър бил един, казвал се Илбеч. И Илбеч събрал шоораните и рекъл:
— Докато безсмъртният Йороол-Гуй е жив, никога няма да можем да направим достатъчно голямо зло. Дайте, прочее, да се съберем, да затрупаме с камъни бездънния далайн и да убием Йороол-Гуй, и тогава животът ще се промени и ще стане лош.
И шоораните се събрали и хукнали към далайна, но могъщият Йороол-Гуй се възправил насреща им и безчет шоорани били избити, а оцелелите побягнали с писъци.
И кръвожадният Илбеч събрал оцелелите и рекъл:
— Няма да можем да победим могъщия Йороол-Гуй със сила, но можем да го победим с хитрост и коварство. Нека хората сами затрупат с камъни бездънния далайн.
И злите шоорани тръгнали да обикалят света и да казват на хората:
— Йороол-Гуй ви лъже. Дава ви онова, което не му е нужно, храни ви с боклуци. Защо чакате този ням урод да ви подари онова, което му е излишно, няма ли да е по-добре да отидете и сами да си вземете всички богатства на далайна?…
И говорили така много дни и много години, и хората слушали коварните им думи, и почнали да казват:
— Йороол-Гуй не ни обича и крие съкровищата си, и не ни ги дава. Да затрупаме далайна и да вземем всичките му богатства.
И една нощ хората се събрали, и отишли до далайна, и почнали да хвърлят в него тежки камъни, та да го затрупат и многоръкият Йороол-Гуй да не може да изплува. И хвърляли камъни дотогава, докато не затрупали бездънния далайн и на мястото му не се издигнала цяла планина от камък. А шоораните ги хвалели, но в сърцата си им се присмивали.
И така хората убили бога и дошло царството на злото, и за времето, когато зърното растяло само, а морето само изхвърляло от дълбините съкровищата си, са останали само легенди. И днес всичко се постига само с непосилен труд и само злото живее охолно и е доволно. Хората обаче знаят, че безсмъртният Йороол-Гуй спи затрупан с камъни в недрата на земята и знаят, че един ден той ще се събуди и ще излезе на бял свят, и ще накаже прокълнатите от цялата вселена шоорани, а на хората ще прости, понеже не са знаели какво вършат.
И златният век ще се върне.