Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
Обърна се към Франческа и още веднъж красивите й устни оформиха думата моля.
Колкото и да беше уморен, Дали не можеше да я разочарова.
33
Ръцете на Дали полетяха във въздуха, в единия си юмрук стискаше пътъра като средновековен победен флаг. Скийт плачеше като дете, толкова надмогнат от радостта, че не можеше да помръдне. В резултат на това първият, който стигна до Дали, беше Джак Никлаус.
- Страхотна игра, Дали - каза той, прегръщайки го през раменете. - Ти си истински шампион.
После Скийт вече го прегръщаше и го тупаше по гърба, а Дали на свой ред го прегръщаше, само че очите му през цялото време се местеха, търсеха из тълпата, докато най-накрая не намериха онова, което им трябваше.
Холи Грейс се откъсна първа, после Франческа и Теди след нея. Втурна се към Дали на дългите си крака, крака, които бяха спечелили славата си още докато бягаха към базите в гимназиалния отбор на Уайнет, крака, създадени за скорост и красота. Холи Грейс тичаше към мъжа, когото бе обичала почти през целия си живот, и после внезапно спря, когато видя сините му очи да се плъзгат край нея и да се спират на Франческа. Спазъм на болка прониза гърдите й, сърцераздирателен момент, който бързо премина. От дъното на цялата си душа тя най-сетне го бе освободила.
Теди се бутна до нея, не напълно готов да изрази толкова открито емоциите си. Холи Грейс го прегърна през раменете и те загледаха как Дали повдигна Франческа високо над земята през кръста, така че главата й да се извиси над неговата. За част от секундата тя застина така, извила лице към слънцето, смееща се към небето. И после го целуна, покри лицето му с косата си, удари бузите му с радостно разлюлените си сребърни обеци. Изрязаните й червени сандали се изплъзнаха от пръстите й, а единият се настани на голф обувката му.
Франческа се извърна първа и протегна ръка, търсейки Холи Грейс. Дали я постави на земята, но без да я пуска, и също протегна ръка, така че Холи Грейс да се присъедини към тях. Прегърна и двете -- тези две жени, които означаваха всичко за него. Едната, която беше юношеската му любов, и другата, любовта му като зрял мъж. Едната висока и силна, другата - дребничка и грациозна, с нежно сърце и гръбнак от закалена стомана. Очите на Дали потърсиха Теди, но дори в този момент на победа видя, че момчето още не е готово, и затова не го притисна. Засега беше достатъчно, че поне си размениха усмивки.
Един фотограф направи снимка, която на следващия ден щеше да украси първите страници на националните спортни издания - тържествуващият Дали Бодин, повдигнал Франческа Дей над земята, и Холи Грейс Бодин, застанала до него.
Франческа трябваше да е в Ню Йорк на следващата сутрин, а Дали трябваше да изпълни задълженията си на победител. Заради това времето им заедно след турнира беше твърде кратко и твърде публично.
- Ще ти звънна - оформи с устни той, докато се отдалечаваше.
Тя му се усмихна в отговор и журналистите го погълнаха.
Франческа и Холи Грейс пътуваха заедно за Ню Йорк, но полетът им се забави и пристигнаха късно. Минаваше полунощ, когато Франческа сложи Теди да спи, твърде късно, за да очаква обаждане от Дали. На следващия ден участва в брифинг за предстоящата церемония край Статуята на Свободата, имаше официален обяд на жените в телевизионната индустрия и две срещи. Остави дузина телефонни номера на секретарката си, за да е сигурна, че може да е достъпна навсякъде, но Дали не се обади.
По времето, когато си тръгна от студиото, вече се тресеше от праведен гняв. Знаеше, че е зает, но със сигурност можеше да отдели няколко минути да й звънне. Освен ако не е променил решението си, прошепна й един тих вътрешен глас. Освен ако не преосмисля нещата. Освен ако не беше сгрешила за чувствата му.
Консуело и Теди бяха излезли, когато се прибра у дома. Остави чантата и куфарчето си, после уморено съблече сакото и се отправи по коридора към спалнята си само за да се закове на място на вратата. Точно в центъра на леглото й се издигаше кристалносребърна купа, висока почти метър.
- Дали! - изпищя тя.
Той излезе от банята с все още мокра от душа коса и една от пухкавите й розови хавлии, увита около кръста. Ухили й се, вдигна купата от леглото, отиде до нея и я постави в краката й.
- Това ли имаше предвид? - попита я.