Избраница

Лорлън се усмихна, когато двамата ученици се изправиха един срещу друг. Първата победа на Сония съдържаше всичко необходимо. Тя не я беше спечелила със сила, а като намери слабост в защитата на Регин. Той погледна към лорд Ийкмо и с изненада видя, че воинът се мръщи.

- Не ми изглеждате доволен, лорд Ийкмо - промърмори Лорлън.

Воинът се усмихна.

- Доволен съм. За пръв път успява да победи Регин. Но се притеснявам да не загуби концентрация при въодушевлението от спечелената битка.

Когато Сония атакува Регин с очевидно нетърпение, Лорлън усети как притеснението на Ийкмо се прехвърля и върху него. „Не проявявай излишна самоувереност, Сония - помисли си той. - Регин вече ще бъде доста по-предпазлив”

Регин се защити с лекота и бързо атакува. Скоро въздухът под купола на Арената започна да пращи от магията. Внезапно Сония разпери ръце, погледна надолу и атаката й отслабна. Лорлън чу как всички около него си поеха дълбоко дъх, но щитът й успя да издържи на засилената атака на Регин.

Когато погледна към земята под краката на Сония, Лорлън забеляза, че пясъкът се е раздвижил. Под обувките й се беше формирал диск от сила. Тя левитираше съвсем ниско над земята.

Лорлън познаваше тази тактика. Магьосникът можеше да очаква удар от всяка посока, но не и отдолу. Много магьосници предпочитаха да не разпростират бариерата под краката си, за да пестят сила. Щитът на Сония очевидно се простираше и под краката й, владеенето на левитацията й беше спестило унижението да потъне в пластовете движещ се пясък. Той си спомни, че левитацията се учеше едва в третата година.

- Много мъдро от ваша страна, че сте я научили на това - каза Лорлън.

Ийкмо поклати глава.

- Не съм аз.

Лицето на Сония беше напрегнато. За левитация, защита и нападение едновременно беше необходима значителна концентрация, затова нападението й беше приело формата на еднообразни удари, които Регин отблъскваше с лекота. Лорлън знаеше, че тя трябва да го принуди да използва същото количество сила и концентрация. Пясъкът под краката на Регин завря, но той просто отстъпи встрани. В същото време Сония отново разпери ръце, отразявайки поредния подземен удар и атаката й отслабна.

- Стоп!

- Вторият сблъсък се печели от Регин.

Откъм учениците се разнесоха слаби викове. Регин се усмихна и помаха на приятелите си, а Сония се намръщи, очевидно ядосана на себе си.

- Добре - каза Ийкмо.

Лорлън го погледна въпросително.

- Тя имаше нужда от това - обясни Ийкмо.

В кратката пауза между сблъсъците Ротан съзря Денил сред магьосниците от другата страна на Арената. Той беше напуснал мястото си сред Върховните магове. Ротан се намръщи, разкъсван между желанието си да гледа сблъсъка и да потърси приятеля си.

Той се изненада, когато видя Денил да пристига със Сония, Ийкмо и Акарин. Приятелят му не беше обелил и дума, че смята да се връща в Гилдията, дори и по време на мисловните им общувания. Това означаваше ли, че завръщането му е трябвало да бъде пазено в тайна?