Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Трудно беше да се разбере защо хоспиталиерите се бяха съюзили със Сверкер и Валдемар. Все пак едно беше сигурно: сто хоспиталиери бяха равни на също толкова тамплиери, а самият Саладин би бил впечатлен. Никой в северните страни не би могъл да победи такава сила.
Веднъж свикнал с мисълта, че трябва да се бие срещу най-добрите рицари на света, Арн се учуди, че те не вървят начело на армията, както имаха обичай. Така беше винаги в Светите земи: хоспиталиерите в авангард, тамплиерите в ариергард — в двете най-уязвими части на настъпващата армия. Тук хоспиталиерите бяха в центъра, като по този начин излагаха на конна атака и предната, и задната част. Със сигурност датчаните считаха, че за тях най-важно е да предпазят Сверкер Карлсон.
Този път датчаните се насочиха право към Фалкьопинг, сякаш имаха намерение да отмъстят за поражението си. Тъй като беше средата на лятото, реколтата още не беше узряла. Затова, за да се запасява, врагът трябваше да изземе месото и впрегатния добитък. Дори и датската армия да беше по-уязвима отзад, където се намираха провизиите, трябваше да се изчака тя да отмине Фолкьопинг, за да я атакуват.
По-важно беше да избързат и да предупредят жителите на крепостта да скрият всичко, което можеше да бъде разграбено от датчаните. Това отне два дни. Когато датчаните пристигнаха във Фолкьопинг, в града нямаше нищо, което врагът би могъл да вземе.
Арн показа повече предпазливост от когато и да било за времето, в което командваше дружини. Той прекара почти седмица, само следвайки отстрани дългата змия от вражески пехотинци и конници. Изчака подкреплението от хората на Бенгт Елинсон и Суне Фолкесон, които доведоха не само други леки конници, но и ескадрон от тежката конница. След това той не можеше да си позволи да чака повече.
Тримата се уговориха как да поведат първата атака. Мястото трябваше да бъде избрано внимателно, за да може да се действа бързо. Изчакаха още ден, докато хората от Форшвик намерят достатъчно високо, покрито с растителност възвишение, близо до което трябваше да мине вражеската армия. Застанаха там в засада.
Датчаните вече имаха навика непрестанно да виждат облечени в синьо конници да преминават недалеч от тях, без да смеят да ги нападат. Именно затова тази първа атака беше за тях истински гръм от ясно небе, който ги изненада със силата си. Изведнъж от една букова гора пред датската армия изскочиха три ескадрона лека конница. Застанаха в дълга редица и се приближиха възможно най-много, за да улучат целта с арбалетите си. След тях оставаше да ехти врявата от цвилещи коне и викове на ранени мъже. Ако уцелеха, врагът имаше един рицар по-малко и един ранен повече, който да пренася със себе си. Ако не уцелеха, поне убиваха коне.
Когато последните конници на Форшвик отминаха, изскочи тежката конница, с такава бързина, че предишните едва имаха време да се оттеглят пред идването на този ескадрон с наведени копия, който прободе вече тежко пострадалия авангард на датчаните. После изчезнаха също толкова бързо, оставяйки след себе си повече от стотина ранени и убити.
Подновяваха действията си два дни подред. След това датчаните доведоха пехотинци, въоръжени с лъкове и щитове, за да защитят авангарда си, който вече не беше атакуван. Тогава хората от Форшвик се заеха с ариергарда, като убиха почти всичкия впрегатен добитък и изгориха голяма част от провизиите. Изтеглиха се много бързо, преди хоспиталиерите да дойдат на подкрепление. Арн ясно беше подчертал, че сблъсъкът с тези мъже трябва да бъдат избягван.
Когато датчаните укрепиха защитата както отпред, така и отзад, атаката беше насочена към първата трета от колоната, където пехотинците бяха най-многобройни. Арн и тежката му конница пробиха датските редици, като след себе си оставиха широка полоса убити и ранени, които леката кавалерия довърши с меч.
Тези сблъсъци продължиха една седмица, през която датчаните напредваха бавно към същата местност като преди, тоест западната част на Ветерн. По-трудно беше да се разбере защо. Когато бяха дошли посред зима, имаха възможност да пресекат езерото по леда и да стигнат до Нес, но в разгара на лятото? Тогава Арн помисли, че възнамеряват да се укрепят близо до Лена или да я превземат и да чакат зимата и леда. В този случай разполагаха с достатъчно време и беше по-добре да го използват търпеливо и разумно, отколкото да влязат в битка прекалено рано.
Арн остави командването на Бенгт Елинсон и Суне Фолкесон и замина за Биелбо, където се групираха свеите и повечето Фолкунги и от рода на Ерик. Този път хората на рода Ерик не бяха блокирани на юг и бяха се изкачили на север покрай реката и Ветерн. Така че кралят беше сред своите.