Пръстът, който те сочи [bg]

Матю дойде при мен, когато седях до масата, а пред мен лежеше неподдаващото се на прочитане писмо. Попита дали всичко е сторил правилно.

— Постъпи прекрасно — казах му, — въпреки че по една случайност твоето писмо е напълно безинтересно. Ала друго едно ме заинтригува силно.

Протегнах му листа, за да го разгледа, което той стори с присъщата си изпълнителност и точност.

— И вие вече го разгадахте?

Усмихнах се на неговата вяра в мен.

— Различно писмо, различен източник и без съмнение различен адрес. Но нищо повече не знам. Не мога да прочета това писмо. Тайнописът с основан на книга, която определя последователността на знаците.

— Каква книга?

— Не знам и ако не успея да я намеря, нищо няма да разбера. Но съм уверен, че е нещо много важно. Подобен тайнопис е рядкост, сблъсквал съм се с такъв само няколко пъти и тогава посланията бяха написани от много умни хора. Такъв шифър е непосилен за глупави.

— Ще успеете — усмихна ми се той. — Уверен съм.

— Обичам те за това доверие, момчето ми. Но този път грешиш. Без ключ вратата ще остане затворена.

— А как да открием ключа?

— Само онзи, който е написал писмото, и другият, за когото е предназначено, знаят коя е книгата и всеки от двамата има екземпляр от нея.

— Тогава трябва да ги попитаме.

Помислих си, че се шегува, и вече бях отворил уста да го смъмря за неуместното му лекомислие, но по лицето му разбрах, че е напълно сериозен.

— Позволете ми да се върна в Смитфийлд. Ще разкажа, че някой се е опитал да открадне писмото, но не е успял. Ще предложа лично да се кача на кораба, уж за да охранявам писмото, та да съм сигурен, че няма да попадне в чужди ръце. Така ще узная на кого се изпраща и кой е ключът за него.

Юношеският ум е самото простодушие и не можах да скрия насмешката си.

— Защо се смеете, докторе? — смръщи чело той. — Прав съм. Няма друг начин да се узнае какво ви е нужно и няма кого друг да изпратите освен мен.

— Матю, твоята невинност е умилителна. Ще тръгнеш, ще те разкрият и всичко ще бъде изгубено, та дори да успееш да избягаш невредим. Не ми додявай с подобни глупости.

— Винаги се държите с мен като с малко дете — промърмори той, разстроен от думите ми. — Но не виждам защо. По какъв друг начин можете да узнаете за кого е писмото и коя книга ви е нужна? А ако на мен не вярвате, кого бихте пратили?

Хванах го за раменете и се вгледах в сърдитите му очи.

— Не се разстройвай — казах вече по-меко. — Не говоря така от пренебрежение, а защото съм загрижен за теб. Млад си, а тези хора са опасни. Не бих искал да попаднеш в беда.

— И аз съм ви благодарен за това. Но не искам нищо друго, освен да ви служа. Знам колко съм ви задължен и колко малко съм извършил, за да платя дълга си. Затова ви моля, дайте ми разрешение. И трябва да решите бързо, защото корабът отплава утре.