Бунт [bg]

Той смъкна едното рамо на старата рокля на жена си, но не можа да я свали по-надолу и започна да разхлабва ширитите на гърба. Когато отвори очи, за да вижда по-добре какво прави, забеляза, че Катрин втренчено го гледа. След като развърза възела, разхлаби достатъчно ширитите, за да смъкне роклята надолу. Тя измъкна ръцете си, за да му помогне, и разголи гърдите си. Той се вгледа изпитателно в нея, а тя разтърси гъстата, черна коса върху раменете си. После желанието го завладя напълно и той я повали върху кожите. Не искаше да мисли повече.

Отвън се разнесоха тревожни викове, примесени с глъчка, идваща откъм конете. Робърт се отдръпна от Катрин, когато краищата на шатрата се разтвориха и Александър пъхна глава вътре. Прислужницата седна, скръстила ръце на гърдите си, и изгледа гневно рицаря. Но той не гледаше нея, а Робърт, който изруга и се надигна.

— Какво, по дяволите…

— Трябва да видиш нещо.

Като остави Катрин да намъква роклята си, Робърт последва Александър навън. Желанието му се беше изпарило, заменено от силен гняв. Там бяха Кристофър и Уолтър с извадени мечове, загледани в мрака извън светлината, хвърляна от огъня, заедно с рицарите на Александър и оръженосците. Нес и икономът успокояваха конете, а Джудит стоеше с широко отворени очи и Марджори на ръце. Робърт видя нещо да стърчи от земята близо до знамето му. Беше стрела. Няколко мъже от други шатри бързо се приближиха и гласовете им отекнаха в нощта.

— Какво е това?

— Нападат ли ни? Някой да доведе Уолъс!