Не казвай сбогом [bg]

Животът ми заприличва на епилог. Танър е поел нов случай — певец от Нашвил открил, че жена му изневерява, на следващия ден тялото й било намерено в контейнер за смет близо до дома им, а до него — чук с неговите отпечатъци. Танър използва мен като защитна стратегия. „Знам, че положението изглежда зле, но същото важеше и за Ник Дън, а знаете какво се оказа.“ Едва ли не го усещам как ми намига през обектива на камерата. От време на време ми изпраща по някой есемес: „Добре ли си?“ или „Нещо?“.

Не, нищо.

Бони и Го тайно се срещат в кафенето с палачинките, където пресявахме мръсния пясък от историята на Ейми, опитвайки се да намерим нещо полезно. Прегледахме дневника — по възможно най-старомодния начин. Хващахме се дори за най-дребни подробности като: „Тук споменава за Дарфур, това беше ли изобщо на дневен ред през 2010?“. (Да, намерихме изрезка от вестник от 2006 година, в която Джордж Клуни го обсъжда.) Или собствената ми най-голяма глупост: „Ейми се шегува в написаното през 2008 година за това, че е убила някакъв скитник, обаче имам усещането, че шегите с мъртвите скитници не бяха на мода преди 2009-а“. На което Бони отговори само: „Подай ми сиропа, изрод такъв“.

Хората се отдръпнаха, продължиха да си живеят живота. Бони остана, Го остана.