Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Кристалната сфера се завъртя като неексплодирала бойна глава над облените в слънце кули на Двореца на шепота. Докато армията се суетеше, топката се спусна надолу, прекоси Кралския канал и увисна пред огромните сводести портали на Двореца.
Завибрираха думи, кънтящи от мътната вътрешност на малката сфера. Макар и не човешки, гласът беше напълно разбираем.
— Говоря от името на хи дрогите. Нося съобщение за краля на скалните обитатели. — От мънички дупки в съда засъска пара.
Кралските гвардейци отчаяно тичаха наоколо с извадени оръжия. Изглеждаха смехотворно безпомощни. Наземните бойни части заеха позиции, но никой не искаше да открие огън срещу малката диамантена топка. Високо в небето чакаше гигантският извънземен кораб-майка, безмълвен и заплашителен.
Когато никой не понечи да отвори портите на Двореца на шепота, извънземният глас изкънтя отново:
— Аз съм хидрогски пратеник. Настоявам да разговарям с вашия крал.
В тронната зала старият крал Фредерик се гърчеше в мъчителен смут. Какво трябваше да направи? Базил Венцеслас го нямаше. Председателят беше заминал на Илдира, за да се срещне с мага-император, и го бе оставил да седи на престола си и да поддържа илюзията за стабилно управление.
— Прегледах ангажиментите ти, Фредерик — преди да замине беше казал Венцеслас. — Няма нищо, което да изисква незабавно внимание, а ако някой настои да вземеш решение, протакай. Прати ми съобщение. Няма да отсъствам повече от седмица.
Кой можеше да предположи, че след толкова много молби за преговори дълбокоядрените извънземни ще изберат точно този момент, за да се появят лично?
— Доведете ми зелен жрец — заповяда крал Фредерик. За съжаление, на Илдира едва ли имаше много зелени жреци, с които да установи връзка, ако изобщо имаше, разбира се. Кралят трябваше да се надява, че съобщението му ще стигне до получателя си, че някой в двореца на мага-император може да използва телевръзка.
Също толкова ужасени, придворните съветници се притискаха към трона и разчитаха на въображаемата сила на краля, надяваха се, че Фредерик ще овладее положението.
Затворената сфера на пратеника нетърпеливо висеше пред залостените порти. Тънки, зловещи струи продължаваха със съскане да излизат от отворите й, придавайки й вид на свиреп дракон.
— Кажете му, че обмисляме искането му — опита се да протака Фредерик и прати съобщението. Отчаяно имаше нужда от някой, на когото да може да разчита. — И намерете старото ми учителско компи ОХ. Може би ще успея да използвам неговата информация.
Извънземният пратеник напомняше на крал Фредерик за водолазен звънец. Когато си спомни, че тези… как се бяха нарекли, хидроги ли?… живеят при невероятно налягане дълбоко в газовите гиганти, той разбра, че кристалната сфера трябва да е екокамера. Всеки извънземен пратеник трябваше да се изолира така, за да оцелее в земната атмосфера. Дори не можеше да си представи вътрешното налягане на кълбото.
— Този малък контейнер може да е пълен с оръжия, ваше величество — каза един от кралските гвардейци.
— Възможно е. — Крал Фредерик дълбоко си пое дъх. — Видяхме, че големите бойни кълба могат да унищожават цели луни. Ако искаха, извънземните направо щяха да нападнат Земята. Техният пратеник обаче е решил да почука на вратата ни. Мисля… мисля, че трябва да го изслушаме.
— Въпреки това не им вярвам, ваше величество — обади се друг съветник. Монархът все им забравяше имената, тъй като хората често се меняха.
Стомахът му се свиваше и Фредерик неспокойно шаваше на големия си трон. Базил точно сега го нямаше да му шепне в ухото. Трябваше сам да изиграе тази игра. След десетилетен опит с дуднене на дипломатически любезности днес трябваше да е истински крал. Той се приготви, поизправи се и вдигна дясната си ръка.
— Добре. Заповядвам ви да пуснете извънземния пратеник в тронната ми зала.
Кралските гвардейци и придворните съветници замърмориха неодобрително, но старият крал ги изгледа гневно.
— Трябва да го изслушам. Може би иска да предложи мир! Месеци наред ги умоляваме да установят контакт с нас. Многократно настояваме за преговори и досега извънземните запазиха мълчание. Как да откажа среща на този пратеник просто защото не е дошъл в удобно за мен време? — Той сви искрящия си от пръстени юмрук и удари по страничната облегалка на трона. — Не! Ако се надяваме да сложим край на този конфликт, трябва да разговарям с това същество. — Фредерик вирна брадичка. — Нека извънземните обяснят поведението си.