Венец от трева (Част I: Предсказанието)

Никога повече няма да се върна у дома си, Луций Корнелий. И нека думите ми не прозвучат като израз на отчаяние или на наранена гордост. Просто не искам повече да гледам града и неговите жители, които така безропотно приеха една явна несправедливост. Може и три — четвърти от римляните да плачат заради несправедливото ми наказание, но това не променя факта, че аз бях лишен от римското си гражданство и съм принуден да вървя в изгнание. Е, нито ще се унижавам, нито ще доставям допълнителна радост на обвинителите си, като обсипя Сената с молби за помилване и връщане на гражданството ми. Ще докажа на дело, че съм се родил истински римлянин. Ще се подчиня на присъдата, която ми отреди един законно сформиран римски съд.

Вече получих писмо от етнарха на Смирна, който по всичко личи си умира от щастие да има за свой съгражданин човека Публий Рутилий Руф. Доколкото разбирам, планирало се да бъда посрещнат с пищни празненства, които да започнат в мига, в който стъпя на азиатска земя. Странен начин да се отнасяш с онези, осъдени, задето са те изнудвали!

Пък и ти не ме съжалявай прекалено много, Луций Корнелий. Както разбираш, ще има кой да се грижи за старите ми кокали. Гражданите на Смирна вече са ми гласували щедра пенсия, ще си имам и къща, и добра прислуга. А пък, от друга страна, в рода на Рутилиите има други, по-добри от мен, които тепърва ще създават главоболия на съгражданите си — синовете ми, племенниците ми, да не говорим за далечните ми братовчеди от фамилията на Рутилий Лупите. Ще трябва да си сложа гръцка хламида и гръцки сандали, защото ми е забранено повече да нося римска тога. Между другото, Луций Корнелий, когато се връщаш у дома, не би ли отделил малко време да ме посетиш в новото ми жилище в Смирна? Предполагам, че ако не друго, то изгнанието ми ще има поне една хубава страна — случи ли се някой мой приятел да пътува из източната половина на Вътрешно море, просто не мога да си представя как няма да се отбие да ме види!