Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Не можеха да си позволят да губят повече време. Четири минути вече бяха изминали. Шумът от престрелката пред вратите на имама щеше да накара иршадитите да му се притекат на помощ от всички посоки. За момент настъпи тишина, после Ахарони извика:
— Маските!
Всички бързо си поставиха леките газови маски, закачени отстрани на коланите им. Секунда по-късно Ахарони метна цилиндър със сълзотворен газ към позицията на пазачите. Изчака малко и поведе останалите навътре по коридора, покрай превитите кашлящи противници. Докато двама от командосите обезоръжаваха стражите, Рандал, Ахарони и петият командос изкъртиха вратата към стаята на имама.
Разкрилата се пред очите им гледка беше колкото неочаквана, толкова и смущаваща. С лице към тях един възрастен мъж, облечен в бяло, бе коленичил на пода. Докато битката за базата бушуваше с пълна сила, имамът бе разстлал килимчето си за молитви и обърнал лице към Мека. Тримата мъже слисани замръзнаха на прага. В средата на ураган от насилие и смърт този старец се молеше. Изглежда, нито ги виждаше, нито ги чуваше, а само непрестанно се покланяше и изправяше и устните му мълвяха неразбираеми за тях думи. Появяването им изглеждаше като някакво натрапничество в нещо възвишено, като оскверняване на уединението на светец.
В дъното на стаята внезапно се отвори врата. Рандал вдигна автомата си, но пръстът му замръзна на спусъка. В рамката на вратата стоеше Фереще, бледа, с широко отворени очи, обвита в черно фередже. Той отпусна оръжието и се насочи към нея. Тя се отдръпна стреснато и Рандал се досети, че не може да го познае заради маската на лицето му. Викна й, че е той. Тя остана за момент на място, колебаейки се, после бавно тръгна към него през стаята.
Отвън долиташе шум от изстрели и трополене на тичащи хора. Ахарони се наведе, хвана имама за ръката и го изправи на крака. Възрастният мъж не се опита да се съпротивлява. Усмихваше се и очите му бяха безгрижни. Ахарони го избута напред, държейки го здраво с ръка под мишницата, насочил пистолет в главата му. Имамът беше единственият им шанс да се измъкнат.
Излязоха от стаята начело с Ахарони, хванал здраво пленника си. Ефирни ивици газ още висяха във въздуха и Фереще и старецът се разкашляха. След секунди излязоха от коридора и се вмъкнаха в напречния, водещ към асансьорите. Рандал смъкна маската си и се обърна към Фереще. Тя изглеждаше изморена и отпаднала. Погледът й бе разсеян, бузите хлътнали. Той се зачуди как е могъл въобще, дори за момент, да забрави образа й.
— Фереще — попита настойчиво той, — накъде да вървим? Трябва да излезем навън. — Седемте минути бяха изтекли, но нямаше и следа от командосите, които бяха останали в командната зала.
Тя посочи по коридора:
— Стълбището край джамията. Води на повърхността.
Затичаха обратно по пътя, по който бяха дошли. Зад тях някой изкрещя, после откри огън и двамата мъже най-отзад паднаха. Останалите се хвърлиха на земята и се обърнаха с лице към огъня на преследвачите си. Моментално оръжията замлъкнаха. Четирима мъже стояха в северния край на коридора, с вдигнати автомати и очи, разширени от ужас. Опрял пистолет в слепоочието на имама, Ахарони гневно изкрещя на арабски:
— Или ще излезем живи, или и той ще умре с нас! Избирайте!
Иршадитите захвърлиха оръжията си. Рандал провери двамата паднали командоси. Бяха мъртви.
— Да вървим — каза Ахарони и тръгна напред с имама. Рандал и останалият командос прикриваха тила. Още иршадити се присъединиха към четиримата в коридора и останаха безпомощни на място, предупредени от виковете на другарите си.
Затичаха. Ахарони почти влачеше имама. Завиха наляво и се насочиха към стълбището. Най-горе, на шестата площадка, се добраха до тежка метална врата с хидравлично затваряне. Задействаха лоста и вратата се отвори. Ахарони избута пред себе си имама. Отвън ги очакваха иршадити, наредени в полукръг, с оръжия, насочени за стрелба. При гледката на пленения имам и Ахарони те отстъпиха смутено назад и отпуснаха автоматите.
— Назад! — изкрещя Ахарони на стражите. — Или ще му пръсна сатанинската глава!
Съчетанието на заплаха и ерес имаше ефект. Мъжете заотстъпваха. Рандал се огледа за някакво транспортно средство. На тридесет метра от тях, до решетките и тухлената стена на „фабриката“ имаше празен джип. Изтичаха и скочиха вътре: Рандал на волана с Фереще до него, а Ахарони с имама и двамата оцелели командоси на задните седалки.
В бързината стражите бяха оставили ключовете на таблото. Рандал запали двигателя, отпусна съединителя и потегли към пистата за кацане. Чак сега пазачите се размърдаха и развикаха, но не се осмелиха да стрелят.