Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Кръвна песен
Кръвна песен - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвна песен

Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:

Вейлин Ал Сорна е само десетгодишен, когато баща му го оставя пред железните порти на Ордена. Братята от Шестия орден са се посветили на битките и Вейлин ще бъде обучен и закален за суровия безбрачен и опасен живот на Воин на Вярата. Той вече няма друго семейство освен Ордена.
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 270
Перейти на страницу:

Намери го да чете край огъня си, димът от който излизаше през дупка в тавана. Като се взря по-внимателно, Вейлин забеляза, че горивото е необичайно. Вместо дърво пламъците лижеха сгърчени почернели страници и покрити с мехури кожени подвързии. Подозренията му се затвърдиха, когато Харлик обърна последната страница на книгата си, затвори я и я хвърли в пламъците.

— Веднъж ми казаха, че да гориш книги е отвратително престъпление — отбеляза Вейлин, спомнил си една от многобройните лекции на майка си за важността на учението.

Харлик скочи уплашено на крака и направи няколко предпазливи крачки назад.

— Какво искаш? — попита той, гласът му трепереше.

— Да поговорим. — Вейлин влезе и клекна до огъня. Протегна длани към него да ги стопли и загледа как книгите горят. Харлик не каза нищо, само скръсти ръце и отказа да срещне погледа му.

— Ти си Надарен — продължи Вейлин. — Трябва да си, иначе нямаше да си тук.

Очите на Харлик се стрелнаха към него.

— Да нямаш предвид „обладан“, братко?

— Няма нужда да се страхуваш от мен. Имам въпроси, на които един учен човек би могъл да отговори. Особено пък човек с дарба.

— А ако не мога да им отговоря?

Вейлин сви рамене.

— Ще потърся отговорите другаде. — Кимна към огъня. — За библиотекар, изглежда, не уважаваш много книгите.

Харлик се наежи, гневът надделя над страха му.

— Отдадох живота си в служба на знанието. Няма да се оправдавам пред човек, който не прави друго, освен да осейва Кралството с трупове.

Вейлин сведе глава.

— Както желаеш. Но все пак бих искал да задам въпросите си. Можеш да им отговориш, или пък не, изборът е твой.

Харлик се замисли мълчаливо за миг, после се върна до покрития с кожа стол край огъня, седна отново на него и погледна предпазливо Вейлин.

— Питай тогава.

— Седмият орден на Вярата наистина ли е изчезнал?

Мъжът моментално сведе поглед и страхът помрачи отново лицето му. Той дълго време не проговори, а когато го направи, думите бяха не по-силни от шепот.

— Дошъл си, за да ме убиеш ли?

— Не съм тук за теб. Знаеш го.

— Но търсиш Седмия орден.

— Търсенето ми е в служба на Вярата и Кралството. — Той се намръщи, осъзнал важността на казаното от Харлик. — Ти си от Седмия орден?

Харлик изглеждаше потресен.

— Искаш да кажеш, че не си знаел? Та защо иначе ще си тук?

Вейлин се чудеше да се смее ли, или да го зашлеви.

— Дойдох да търся избягалия си брат — каза търпеливо. — Без да знам какво ще намеря. Знам малко за Седмия орден и ми се иска да разбера повече. Това е всичко.

Лицето на Харлик се вцепени, като че ли се страхуваше, че всяка проява на емоции би го издала.

— Ти би ли разкрил тайните на своя Орден, братко?

— Разбира се, че не.

— Тогава не очаквай да ти разкрия тайните на моя. Можеш да ме измъчваш, знам това. Но нищо няма да ти кажа.

Вейлин видя как треперят ръцете му и неволно се възхити на куража му. Беше мислил, че Седмият орден, ако още съществува, е зловредна групичка обладани от Мрачното заговорници, но този уплашен човечец и простичката му смелост говореха за нещо друго.

— Седмият орден ли организира убийството на аспекти Сентис и Морвин? — попита той по-остро, отколкото възнамеряваше. — Той ли се опита да ме убие по време на Изпитанието на прехода? Той ли подмами Хентес Мустор да убие баща си?

Харлик трепна и издаде звук, който беше наполовина хленч и наполовина смях.

— Седмият орден е пазител на Мистериите — каза той и думите му прозвучаха като цитат. — Практикува своите изкуства в служба на Вярата. Винаги е било тъй.

— Имало е война, преди векове. Война между ордените, започната от Седмия орден.

Харлик поклати глава.

— Седмият започнал война сам със себе си. Бил разкъсан отвътре и другите ордени също били въвлечени в конфликта. Войната била дълга и ужасна, измрели хиляди. Когато свършила, хората и аристокрацията изпитвали безумен страх от оцелелите от Седмия орден. Конклавът решил Седмият да изчезне от васалиите и да не бъде виждан повече от хората. Домът му бил унищожен, книгите му — изгорени, а братята и сестрите му — разпръснати и скрити. Но Вярата изисква да съществува Седми орден, видим или не.

— Искаш да кажеш, че Седмият никога не е бил унищожаван наистина? Че действа скришом?

— Вече ти казах прекалено много. Не питай повече.

— Аспектите знаят ли?

Харлик стисна очи и не каза нищо.

Обзет от внезапна ярост, Вейлин сграбчи мъжа, вдигна го от стола и го притисна към стената.

1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 270
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)