Убиецът на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-668-4
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убиецът на Шута». Краткое содержание книги:
Фиц не е забравил изчезналия си приятел, Шута, но покрай грижите за имението и семейството си така и не успява да го потърси. Внезапната поява на застрашителни бледокожи чуждоземци обаче хвърля зловеща сянка над миналото… и над бъдещето му.
За да защити новия си живот, бившият убиец трябва отново да поеме старата си роля…
Влязох отново в стаята ѝ.
— Пчеличке? — извиках тихо. Явно я нямаше на оголеното легло. Изпитах страх. Беше ли се пъхнала под завивките в слугинската стая? Изругах се наум, че не ги бях взел да изгоря и тях. — Пчеличке? — извиках по-високо и две бързи крачки ме отведоха до вратата на малката стая.
Празно. Опитах се да си спомня как беше изглеждала последния път, когато я видях. Постелята не беше ли по-малко на пода и повече на рамката на леглото? Помолих се на боговете, които едва признавах, дано да не я е докосвала. Стаичката беше толкова малка, че беше нужен само миг, за да се уверя, че не е в нея. Излязох от нея и обзет от ужас се втурнах към раклата ѝ за дрехи. Колко често си бях напомнял, че ѝ трябва нещо по-малко, с по-лек капак? Сигурно беше паднала в нея, ударила си беше главата и след това се бе задушила в тъмното.
Но вътре бяха само дрехите ѝ, натикани на купчини и вързопи. Облекчението се бореше с тревогата. Нямаше я. Жегна ме раздразнение, че дрехите ѝ са толкова зле поддържани. Бяха ли слугите зарязали и тази стая, след като ги изгоних от моята? В толкова много отношения се провалях с дъщеря си, но най-вече с това, че я бях загубил тази нощ. Кракът ми побутна нещо на пода. Купчина мокри дрехи. Дрехите на Пчеличка. Значи се беше преоблякла тук. Къде можеше да е тогава? Била е тук и вече я нямаше. Къде можеше да е? Къде можеше да е отишла? В кухнята? Беше ли огладняла? Не. Беше разтревожена, дори уплашена. Къде можеше да е отишла?
И се сетих.
Минах покрай Ридъл, привидно спокоен.
— Лека нощ! — пожелах му кисело. Той ме изгледа, а после се надигна бързо, с едно плавно движение.
— Ще ти помогна да я потърсим.
Ядосах се на проницателността му и я приех с охота.
— Поеми кухните тогава. Аз ще проверя в кабинета ми.
Той кимна и затича. Заслоних с ръка пламъчетата на свещите и го последвах. Слязохме по стълбището и поехме в различни посоки. Затичах към личния си кабинет. Всичко беше тихо и тъмно.
Двойните врати на кабинета бяха затворени. Цареше пълна тишина.
18.
Невидимост
Любими,
Имал съм времена на душевен мир в присъствието ти. Макар че, за да съм искрен със себе си, имало е също толкова много моменти, когато присъствието ти ме е хвърляло в най-гибелна опасност. Или болка. Или страх. Но мирът е това, което помня и за което копнея. Да беше тук, щях да те сграбча за раменете и да те разтърся докато зъбите ти затракат. Какъв е смисълът на това окастрено послание, което си ми изпратил? Страх те е било да довериш толкова много информация? Подозирал си колко жестоко ще бъде преследвана твоята пратеничка? Боял си се как ще понесе такава мъчителна смърт? Що за потребност е могла да те принуди съзнателно да я изправиш пред риска да понесе такава съдба? Питам се това и единственият отговор, който мога да намеря, е, че ако не си го бил направил, съдбата ѝ е щяла да бъде още по-лоша. Какво, питам се, би могло да е по-лошо? А след това се чудя що за опасност грози самия теб, за да не дойдеш лично?
Единственото, което имам, са въпроси и всеки от тях е мъчение за мен в момент, когато съм притиснат от собствените си грижи. Възложил си ми мистериозна задача с малко податки. Опасявам се, че е съществена. Но също толкова съществени са тези, които вече са на плещите ми. Отглеждането на дъщеря ми… Трябва ли отново да изоставя собственото си дете, този път за да тръгна да търся твоето? Твърде малко информация, стари приятелю, и твърде голяма жертва.