Играта
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
— Джон, съжалявам.
Погледът му се плъзна по лицето й бавно, като се спираше на всяка част от него.
— Нима? Не мисля. Катрин го обича. Вярвам, че и той я обича. Не биваше изобщо да се опитвам да я задържа като своя съпруга.
Джулиет усети, че гърлото й е задавено от сълзи.
— При последната ни среща — прошепна тя с пламнали бузи, — аз ви обвиних в егоизъм и безчестие. Сега горчиво се разкайвам за това. Сгреших. Вие сте доблестен, самопожертвователен и изключително благороден човек. Простете ми, сър Джон.
Хок я погледна право в очите.
— Аз извърших нещо ужасно — каза той изтерзано. Както очите, така и лицето му издаваха колко страдаше. — Аз отнех новороденото бебе от ръцете й. Никога няма да забравя това. Никога. Нито писъците й, нито риданията й. — Гласът му се прекърши. — Сънувам ги всяка нощ. Всяка нощ.
— Но вие изпълнявахте заповед на кралицата! — извика Джулиет.
В очите му имаше сълзи.
— Но не трябваше и аз знаех, че не трябва. Сега издирват Катрин, за да я съдят за държавна измяна, а детето й е в чужди ръце. — Хок замълча. — Тя няма никаква вина за това, че се нахвърли върху кралицата.
— Вината е в кралицата — извика тя разярена. — В нейната жестокост!
— И в мен — каза Джон и се извърна настрани.
Джулиет почувства болката му така, сякаш бе нейна собствена.
— Джон — прошепна тя, пристъпи към него и докосна рамото му.
Хок се обърна изненадан.
Ръцете й се протегнаха сами и го прегърнаха. Но не я беше грижа. Джон страдаше, а тя го обичаше и нямаше какво друго да стори, освен да го утеши. Джулиет му се усмихна през сълзи и бавно отпусна глава на гърдите му. Дланите й се плъзнаха по гърба му в нежна прегръдка, сякаш той не беше голям, силен мъж, а крехко, чупливо създание.
Джон Хок стоеше неподвижно.
А Джулиет си мислеше: Това я раят. Да прегръщаш такъв мъж Това е. Само да можеше и Джон да я обича така, както тя обичаше него.
Внезапно от гърдите му се изтръгна стон и силните му ръце я притиснаха към тялото му. Джулиет извика и вдигна глава към него. Сините му очи блестяха; болката бе изчезнала. За пръв път в живота си Джулиет видя и едновременно с това усети мъжкото желание. И се вцепени.
— Джулиет — пресипнало промълви Джон. Едната му ръка разтреперано се зарови в прибраните й в кок къдрици, фибите, които ги придържаха, се пръснаха по земята и над дланта му се изля тежкия водопад на гъстата й, тъмна коса.
Тя не можеше да говори, не можеше да диша. Единственото, на което беше способна, бе да го гледа като омагьосана… и да се надява.
Джон хвана лицето й с големите си, силни ръце и внезапно устните му се впиха в нейните.
В мечтите й целувките му винаги бяха нежни, леки, почти въздушни. Това нямаше нищо общо с мечтите й. Беше много, много повече.
Беше страст. Джулиет инстинктивно разтвори устни и позволи на езика му да проникне в нея, да се сплете с нейния. Никога не си бе представяла, че е възможно тялото й да оживее по такъв магически начин. То тръпнеше, гореше, искаше. Джулиет се надигна на пръсти и изпъна шия, за да бъде още по-близо, да усети още по-дълбоко жарките му целувки.
Хок се опомни пръв и откъсна устни от нея. Дишаше тежко. От гърдите на Джулиет се отрони слаб, скимтящ звук.
— Господи! — промълви Джон, когато намери сили да проговори. Пръстите му благоговейно докоснаха лицето й, сетне пригладиха назад косата й, която падаше, свободна и буйна, чак до кръста. — Джулиет!
Джулиет още се притискаше към здравото му, мъжествено тяло. Макар и останала без дъх, тя успя да се усмихне и да прошепне тихо думите, които отекваха в сърцето й, в цялото й същество.
— Обичам те.
Той се вцепени.
Джулиет внезапно осъзна какво бе казала… и какво бе направила. Действителността я връхлетя с цялата си жестокост. Джон Хок не беше свободен мъж. Тя не беше свободна жена. Ужасена, Джулиет отдръпна ръце от гърдите му като опарена и залитайки заотстъпва назад.
О, господи, какво бе сторила!
— Спри! — извика той и я сграбчи за раменете. — Не ми обръщай гръб!
Думите прозвучаха като заповед, на която Джулиет безмълвно се подчини. Така или иначе Джон я държеше толкова здраво, че дори наистина да искаше, тя не можеше да помръдне.
— Катрин принадлежи на О’Нийл — каза той. — Ще се обърна към Кентърбъри и ще поискам развод.
Джулиет остана без дъх. Главата й се въртеше. Не, това не можеше да е вярно. Не можеше мечтите й да се сбъдват.