Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
— И така мъжът на жената дърпа доктора настрана и го пита — разказваше той.
Алис се беше навела над бюрото си и прелистваше куп съобщения. Франк я погледна и прошепна нещо в ухото на Брайън — колежката им хич не носеше майтап, а мръсните шегички направо я вбесяваха.
— Да, бе! — захили се Брайън.
— Та мъжът пита: „Докторе, няма ли начин да разберем кое от двете е?“
Жената извади две розови листчета от купа и тръгна с тях към кабинета на Джюът. Отвори вратата и се закова, сякаш се бе блъснала в невидима стена. Шегобийците отвън не й обърнаха никакво внимание.
— Има — отвърнал докторът. — Заведи я на трийсет километра навътре в гората и я остави там. Ако намери пътя до вкъщи, не я чукай.
Брайън Макгинли зина за миг срещу шефа си, а после прихна да се смее. Джюът също се разсмя. Двамата така неудържимо се кикотеха, че в първия момент не чуха вика на Алис. Втория път нямаше начина да не я чуят. Тя почти изкрещя името на Франк. Той се спусна към нея.
— Алис! Какво…
После видя какво и се вцепени от ужас. Думите заседнаха в гърлото му. Тестисите му изтръпнаха, свиха се и сякаш искаха да се върнат там, откъдето бяха дошли.
Списанията.
Тайните списания от долното чекмедже.
Бяха разпръснати из стаята като кошмарни конфети: момчета в униформи, момчета в сено, момчета със сламени шапки, момчета на кончета.
— Боже Господи!
Възгласът, дрезгав от ужас и въодушевление, дойде отляво на Франк. Той се обърна (вратните му жили скърцаха като ръждясали панти) и видя колегата си, който гледаше списанията като вцепенен, а очите му всеки момент щяха да изскочат от орбитите си.
„Това е шега — понечи да каже той. — Глупава шега. Тези списания не са мои. Стига само да ме погледнете, за да разберете, че подобни списания не биха могли да… да… да представляват интерес за мъж… мъж, в моето… моето… «
Неговото какво?
Франк не можеше да каже, но това едва ли имаше някакво значение, защото бе изгубил способността си да говори.
Тримата стояха шокирани и гледаха кабинета на директора на Средното училище Франк Джюът. От полуотворения прозорец нахлуваше горещ вятър. Той разлисти страниците на едно от списанията и го събори на пода. „Сочни млади момченца“, обещаваше корицата.
» Шега. Ще кажа, че е било шега. Но дали ще ми повярват? Ами ако чекмеджето е разбито? Ще ми повярват ли, ако е разбито?“
— Госпожо Танер? — обади се детски глас зад гърбовете им.
Тримата — Джюът, Танер и Макгинли — се обърнаха като един и виновно погледнаха към канцеларията. Там стояха две момичета, осмокласнички, облечени в червено-белите мажоретни униформи на училището. Алис Танер и Брайън Макгинли като по команда се изпречиха на вратата, за да скрият гледката в кабинета на Франк. Самият Франк сякаш беше пуснал корени на мястото си. Стоеше като вкаменен и не можеше да се помръдне. Но мажоретките вече бяха видели каквото имаше за гледане. Едната от тях — Дарлийн Викъри — залепи длани на пухкавото си лице и впери изумен поглед в директора.
„Прекрасно — помисли си той. — До утре на обяд всеки ученик в това училище ще разбере. А до вечерта няма да остане човек в града, който да не знае.“
— Момичета, напуснете — каза госпожа Танер. — Някой е изиграл грозна, изключително грозна шега на господин Джюът. Да не сте посмели и дума да обелите. Разбрахте ли?
— Да, госпожо Танер — отвърна Ерин Макавой.
Три минути по-късно тя щеше да разкаже на най-добрата си приятелка Дона Болно, че кабинетът на директора е бил украсен със снимки на момченца с хеви метъл гривни и никакво облекло.
— Да, госпожо Танер — отвърна Дарлийн Викъри.
Пет минути по-късно тя също щеше да разкаже новината на своята най-добра приятелка Натали Прийст.
— Тръгвайте — каза Брайън Макгинли. Опитваше се гласът му да звучи строго, но той бе заглъхнал от шока. — Веднага!
Двете момичета се втурнаха към вратата и червено-белите поли се надиплиха около кльощавите им колена. Брайън бавно се обърна към Франк.
— Мисля… — подхвана той, но Франк не му обърна внимание.
Просто влезе като лунатик в кабинета си, затвори вратата с табелка: „ДИРЕКТОР“ и бавно започна да събира списанията.
„Защо не им дадеш писмено признание?“ — крещеше част от съзнанието му.
Но един друг, по-примитивен глас му казваше, че сега е най-уязвим. Ако говори с двамата сега, ако се опита да им обясни ситуацията, сам щеше да си сложи въжето на шията.