Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
— Не може да бъде!
— Преди минута работеше.
Неочаквано разтърсващият звън на входния звънец изпълни огромната, прилична на пещера стая.
Чансълър моментално се извърна към свода, дясната му ръка се плъзна в джоба и извади малкия автоматичен пистолет.
Последва изстрел, трясък на разбито стъкло от прозореца на верандата. Светкавична, парализираща болка прониза рамото и ръката на Питър. По сакото му избиха кървави петна. Той изпусна оръжието на пода.
Разнесе се удар на дърво в дърво. Тряскаше се входната врата. Две стройни фигури — двама чернокожи с тесни панталони и черни ризи — с котешка пъргавина се хвърлиха в стаята g насочени към Чансълър пистолети.
Една огромна фигура изплува от тъмнината на антрето и влезе в зловещата светлина на стаята.
Това бе Даниъл Съдърланд.
Застана неподвижно, гледаше Питър, преизпълнен с презрение. Протегна грамадната си ръка и разтвори длан. В нея имаше капсула. Стисна шепа и обърна надолу ръката си.
Гъста червена течност обагри пръстите му, взе да се стича по ръката му и да капе по пода.
— Малко театър, мистър Чансълър. Изкуството на измамата.
42
Събитията се развиха динамично, чувствуваше се ръката на професионалисти. Нахълтаха още черни. Къщата бе обградена. Хванаха Мънро Сейнт-Клеър до масата, а Питър избутаха встрани. Бързо превързаха с парче платно раната на рамото му. Изпратиха един човек до входните врати да чака местната полиция с подходящо обяснение защо е задействувала сигналната инсталация.
Даниъл Съдърланд кимна, обърна се и излезе в тъмното преддверие. Тогава се случи най-невероятното. Човекът, който държеше Браво, го пусна и се отдалечи. Силна стрелба изпълни стаята.
Мънро Сейнт-Клеър политна към стената — тялото му, надупчено като решето, се свлече на пода. В мъртвите му очи се четеше недоумение.
— О, господи!… — Чансълър чу тези ужасени слова, без да осъзнава, че са негови. Съзнаваше само чудовищното престъпление, на което бе станал свидетел.
След няколко секунди Съдърланд се върна от тъмното преддверие. В очите му имаше печал, достолепно изправената фигура сега бе приведена от скръб. Той погледна падналия Сейнт-Клеър и заговори бавно:
— Никога няма да си обясните тези неща. Нито вие, нито другите. Досиетата не бива да се унищожават. Те могат да се използуват, за да изправят стотици неправди. — Съдията вдигна глава и погледна Питър. — Устроихме на Джейкъб много по-достойно погребение от онова, което вие му бяхте предложили. Вестта за неговата смърт скоро ще се появи. Както и за останалите.
— Вие убихте всичките — прошепна Чансълър.
— Да — отвърна Съдърланд. — Банър преди две вечери, Парис — снощи.
— Ще ви хванат.
— Мисис Монтелан знае, че съпругът й е изпратен от Държавния департамент в Далечния Изток. Имаме хора в Държавния департамент, ще се набавят нужните документи и след известно време ще се разпространи, че Монтелан е бил убит от терористи. В наши дни това е нещо обикновено. Уелс тежко катастрофира по мокрия паваж, вън от шосето. В това отношение вие доста ни помогнахте, Колата му бе намерена сутринта.
Съдърланд говореше делово, сякаш насилието и убийствата бяха нещо съвършено естествено, нещо обичайно, което не заслужава да се обсъжда.
— Казахте, че имате свои хора в Държавния департамент? — изумено запита Питър. — Тогава сте могли да разкриете „стерилното“ укритие в Сейнт Майкълс.
— Можахме и го направихме.
— Не е било нужно. След като имахте О’Брайън.
— Не правете опити да ни заблуждавате, Чансълър. Ние не сме герои от романите ви. Ние сме реални хора.
— Какво искате да кажете?
— Много добре знаете. Никога не сме имали О’Брайън. Имаме други, но не него.
— Не него… — Чансълър едва чуто повтори думите на Съдърланд.
— Много находчив и безстрашен човек е този О’Брайън — продължи Съдърланд. — Той стреля в бензиновите резервоари, за да запали лодките, а после с риск на живота си ни подмами далеч от колата ви, за да можете да ни избягате. Храброст, съчетана с изобретателност — това е изключително ценно съчетание.
Питър не можа да възпре острия хрип, който се изтръгна от гърлото му. О’Брайън не ги беше предал!
Съдърланд говореше, но думите му нямаха вече смисъл. Вече всичко беше безсмислено.
— Какво казахте? — попита Питър и огледа откритите лица на чернокожите. Бяха петима, всеки с оръжие.