Двор от мъгла и ярост
- Автор: Маас Сара Дж.
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717409
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Двор от мъгла и ярост». Краткое содержание книги:
възбуди, а за да успокои наелектризираното ми тяло.
Сънят ме облада по-бързо, отколкото очаквах.
И дали от виното, или от спокойствието, което ме обзе след бурната наслада, не сънувах нито един кошмар.
49.
Събудих се стоплена, отпочинала и спокойна. С чувство за безопасност. През мръсното прозорче се изливаше слънчева светлина и озаряваше червенозлатистата стена пред мен — крилото, което ме бе закриляло от студа цяла нощ.
Рисанд ме държеше в обятията си и дишаше дълбоко, равномерно. Знаех, че и за него е рядкост да спи толкова спокойно.
Онова, което бяхме направили снощи…
Завъртях се внимателно към него и ръцете му се стегнаха леко около мен, сякаш се боеше, че може да изчезна заедно с утринната мъгла.
Очите му бяха отворени, като се сгуших до ръката му. Загледахме се един друг, подслонени от голямото му крило.
И осъзнах, че с радост бих прекарала вечността тук.
— Защо поиска да сключим онази сделка? — попитах го тихо. — Защо държеше всеки месец да прекарваш по една седмица с мен?
Виолетовите му очи се притвориха.
Не смеех да призная дори пред себе си какъв отговор очаквах, но определено не беше:
— Защото исках да си отмъстя на Амаранта; и да ядосам Тамлин; а и трябваше да спася живота ти по начин, който никой не би възприел като милостив.
— О.
Той стисна устни.
— Нали знаеш… знаеш, че съм готов на всичко за народа си, за семейството си.
А аз бях просто пионка в играта му.
Крилото му се разгърна и аз примигнах срещу воднистата светлина.
— Вана?
Настръхнах при мисълта за мърлявата, смърдяща баня на долния етаж. Достатъчно лошо беше, че се налагаше да използвам тоалетната.
— Предпочитам да се изкъпя в някоя река — отвърнах, пренебрегвайки неприятното чувство в стомаха ми.
Рис се засмя тихо и стана от леглото.
— Тогава да се омитаме оттук.
За част от секундата се зачудих дали не бях сънувала всичко от миналата нощ. Леката, приятна чувствителност между краката ми говореше, че не е така, но…
Май щеше да е по-лесно да се преструваме, че нищо не е било.
Другият вариант можеше да се окаже твърде сложен.
Летяхме през по-голямата част от деня, наближавайки мястото, където гористите степи се сливаха с илирианските планини. Не продумахме и дума за снощните ни изживявания, всъщност почти не говорехме.
Поредната поляна. Поредният ден на опити със силата ми. Призоваване на криле, ответряне, огън, лед и вода — а сега и вятър. Вятърът, който духаше по обширните долини и пшенични ниви в Двора на Деня, а после се издигаше, за да обрули снега по високите му върхове.
Усещах как с часовете думите все повече и повече бушуват в главата му. Хващах го да ме гледа, докато почивахме — да отваря уста… само за да я затвори след миг.
По едно време заваля и облачната пелена над нас обгърна поляната в студ. Досега не бяхме оставали в гората след мръкване и се питах какви ли твари бродеха из нея.
И този път, когато слънцето започна да потъва зад хоризонта, Рис ме взе на ръце и отлетя.
Сгушена в топлината му, чувах само вятъра и бумтежа на мощните му криле.
— Какво има? — престраших се накрая.
Погледът му остана върху тъмните борове, над които прелитахме.
— Трябва да ти разкажа още една история.
Зачаках. Но той не продължи.
Долепих длан до бузата му — първият интимен жест за целия ден. Кожата му беше студена, а като плъзна очи към мен, вътре прочетох тъга.
— Няма да се откажа така лесно, не и от теб — заклех се тихо.
Погледът му омекна.
— Фейра…
Рис изрева от болка и тялото му се преви до мен.
Усетих удара — усетих ослепителната болка през връзката помежду ни, през щита в съзнанието ми, усетих стрелите от лъковете, скрити под дървесните корони.
В следващия миг полетяхме към земята.
Рис ме стисна и магията му се уви около нас като тъмен вятър, но не успя да ни ответри.
Не съумя, защото и крилете, и тялото му бяха прободени с ясенови стрели. Враговете ни бяха проследили заради малкото магия, която бе използвал при срещата ни с Люсиен… бяха ни проследили дори толкова надалеч…
Още стрели…
Рис разгърна силата си. Ала твърде късно.
Стрелите разкъсаха крилете му, забиха се в краката му.
А аз май крещях. Не от страх, че ще се разбием в земята, а заради него — заради кръвта и зеленикавото покритие на стрелите. Не бяха просто ясенови, бяха отровни…
В следващия миг ме блъсна тъмен вятър — силата на Рис — и отхвърчах надалеч, отвъд обсега на стрелите.