Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

Майлс Тег се събуди в мрака и разбра, че се намира в провиснала платнена носилка, положена върху суспенсори. Видя малките клъбца в слабия им енергиен блясък.

Бяха му напъхали кърпа в устата. Ръцете му се оказаха здраво вързани на гърба. Но очите бяха свободни.

Значи не ги интересува какво виждам.

Не знаеше кои са те. Полюшващите се тъмни фигури около него подсказваха, че се спускат по неравен терен. Имаше ли път? Суспенсорите движеха плавно носилката. Той долови тихото бръмчене на устройствата, когато спряха, за да обсъдят някаква промяна в обхождането на труден участък от склона.

От време на време пред него проблясваше светлина, скривана от неизвестни засега препятствия. Не след дълго стигнаха до осветена площ и спряха. Тогава видя, че светлината се излъчва от единичен светоглобус, намиращ се на около три метра над земята. Кълбото беше привързано към дълъг прът и се носеше плавно от лекия вятър. На жълтеникавите отблясъци той зърна колиба в средата на открито пространство, разкаляно и с множество следи в отъпкания сняг. После различи храсти и пръснати тук-там дървета около калния участък. Някой насочи по-силно ръчно светило към лицето му. Нито дума не бе казана, но Тег видя жеста на нечия ръка, сочеща към колибата. Рядко се бе натъквал на подобна съборетина. Беше толкова разнебитена, че предвещаваше срутване и при най-слаб допир. Готов бе да се обзаложи, че покривът ѝ тече.

Съпровождащата го група се раздвижи; обърнаха носилката му по посока на колибата. Той огледа ескорта си на бледата светлина. Лицата им бяха покрити с кърпи, скриващи устата и брадата. Косите им — с качулки. Дрехите бяха много широки, така че се различаваха само движенията на ръцете и краката.

Светоглобусът на пръта угасна.

Някой отвори вратата на колибата и ярка светлина заля откритото пространство. Ескортиращите го вмъкнаха вътре и го оставиха. Чу как вратата се затваря след тях.

След външната тъмнина тук бе ослепително светло. Тег продължи да примигва, докато очите му се приспособиха към блясъка. Огледа се около себе си, воден от странен неосъзнат импулс. Бе очаквал, че вътрешността ще отговаря на външния вид на колибата, но се озова в чиста стая, почти без мебели — само три стола, малка маса и… Пое рязко въздух, когато видя иксианската сонда! Не бяха ли почувствали дъха на шере, излизащ от устата му?