Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Но най-вярна представа ни дава триизмерното изображение. — Корал посочи третата рисунка.
— Прилича на голяма куха сфера — каза Омаха. Корал кимна.
— И е точно това. Додекаедърът е познат и под името „бакибол“, топката на Баки. Наречен е на архитекта Бакминстър Фулър, който създал подобни конструкции.
— Значи тези бакиболове ги има в космоса — уточни Сафиа. — Но тук са с краткотраен живот.
— Проблем в стабилността.
— И защо тогава ни разказваш за тях? — попита Кара. Дани се надигна на пръсти и посочи към езерото.
— Водата тук е пълна с такива бакиболове, стабилни и непроменени.
— Голяма част от водата — съгласи се Корал.
— Как е възможно? — попита Сафиа. — Какво ги прави стабилни?
— Онова, което дойдохме да търсим — каза Корал, вперила поглед в езерото. — Антиматерията.
Омаха се приближи.
Корал натисна няколко клавиша.
— Антиматерията и материята поради своята противоположност се привличат и точно поради това антиматерията не се среща на Земята. Материята е навсякъде и антиматерията би се самоунищожила моментално. В Лабораториите ЦЕРН в Швейцария учените произведоха частици антиматерия и успяха да ги опазят за период от време в магнитни вакуумни камери. Бакиболовете изпълняват същата функция.
— Как? — Омаха се наведе над рамото на Корал, докато тя отваряше прозорец с нова диаграма.
— Защото бакиболовете действат като микроскопични магии камери. В центъра на тези сфери има абсолютно празно пространство, вакуум, в който антиматерията може да оцелее. — Тя посочи към буквата „А“ в центъра на диаграмата. — От своя страна, антиматерията се отплаща на бакибола. Привлича водните молекули и по този начин сгъстява сферата, точно колкото да осигури стабилност на бакибола. И понеже е заобиколен отвсякъде от еднакво количество водни молекули, атомът антиматерия виси в идеалния център на сферата, без да се допира до материя. Корал плъзна поглед по групата хора.
— Стабилизирана антиматерия — каза Омаха. Корал въздъхна.
— Стабилна, докато не я бомбардира силен електрически заряд или не влезе в близък контакт с мощен магнит или радиация. Всеки от тези фактори нарушава равновесието. Бакиболът се срива в себе си, антиматерията влиза в контакт с водната молекула и се самоунищожава, освобождавайки енергия. — Корал погледна към димящите останки на машинката си. — Неограничена енергия.
Мълчанието се проточи.
— Как се е озовала тук цялата тази антиматерия? — попита Кара.
Дани кимна.
— Тъкмо говорехме за това, когато пристигнахте. Опитвахме се да изградим някаква хипотеза. Помниш ли, Омаха, разговора в пикапа за накланянето на земната ос, което превърнало този район от пищна савана в пустиня?
— Преди двайсет хиляди години — каза той.
Дани продължи:
— Доктор Новак предположи, че метеорит от антиматерия, достатъчно голям да оцелее при преминаването си през атмосферата, е ударил Арабския полуостров, взривил се е и се е заровил дълбоко в порестия пясъчник, създавайки този кристален мехур под земята.
Докато всички оглеждаха пещерата с нови очи, Корал обясни:
— Експлозията трябва да е проникнала в системата от земна вода и ефектът йе преминал през дълбоките канали. Буквално е разтърсил света. Достатъчно да се отрази на земния поляритет или дори да наруши въртенето на магнитното земно ядро. Във всички случаи е довело до промяна в местния климат, която превърнала райската градина в пустиня.
— И в процеса на този катаклизъм се е образувал стъкленият мехур — подхвана Дани. — Експлозията и горещината от сблъсъка са задействали мощно изпаряване и изхвърляне на атоми антиматерия и субчастици. Когато мястото се охладило, запечатано отвсякъде като самостоятелна система, водата се кондензирала около атомите антиматерия и образувала защитни, стабилизирани бакиболове. И мястото останало в този си вид в продължение на десетки хиляди години.
— Докато някой не открил шибания мехур — каза Омаха. Представи си номадското племе, натъкнало се на това място, търсейки примерно вода. Сигурно бързо са разбрали за странните свойства на водата като енергиен източник в древни времена. Със сигурност са се опитали да го скрият, да го защитят, а както Кара беше споменала по-рано, човешката изобретателност е намерила начин да го използва. Омаха си спомни вълшебствата, с които изобилстваха местните легенди — летящи килимчета, магьосници, владеещи невероятни сили, вълшебни предмети с всякаква форма и размер, духове, които могат да ти осигурят всичко, което си пожелаеш. Дали всички те не намекваха за тукашната мистерия?