Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини беше доволна, че го вижда толкова спокоен и щастлив.
— Да, ще стоим, но аз ще си полегна, за да си почина… и заради някои други неща.
— Недей разпалва огъня в мен, жено — предупреди я той. — Иначе зарязвам всичко и ще те нападна.
Джини огледа ръцете и краката си и се мушна под одеялото, което покриваше голото й тяло.
— Смяташ, че си пропуснал някои места, така ли? Бях убедена, че навсякъде по тялото ми пише С. Ч. Разбира се, може и да греша. Ще имаш достатъчно време да провериш и да попълниш пропуските.
— Това изкушение ме кара да си свърша с чиниите бързо, иначе ще трябва да почакат до утре. Хайде, залавяй се за работа, жено.
Весел смях огласи колибата и сетне всеки се зае със задълженията си. Стоун пусна кепенците и ги заключи с резето, за да не се отворят от вятъра и дъждът да не проникне в стаята. Заключи и двете врати, макар да се съмняваше, че някой може да се промъкне в колибата, след като въжето е скрито, а стълбата е вдигната нависоко.
— Най-добре да загасим фенера, защото за утре няма да остане масло. Готова ли си?
Джини се усмихна.
— Да, сър. Махнах мръсното бельо от леглото и го постелих с нашето. Кое легло предпочиташ — лявото или дясното?
— Това, в което си ти.
Джини се зави с одеялото и рече:
— Ще пробваме това тази вечер, а другото — утре.
Стоун се усмихна и събу панталоните си. Приближи се към Джини и остави фенера на пода. Пъхна се в леглото и двамата се отдадоха на любовните радости.
Джини се размърда и се протегна доволно. Веднага разбра какво я бе събудило — мирисът на храна и кафе. Седна в леглото и отправи любящ поглед към бъдещия си съпруг, който стоеше пред печката.
— Добро утро — обади се тя.
Стоун се обърна, усмихна се и отвърна:
— Утринта е красива, но не колкото теб. Закуската е почти готова.
Прозорците и вратите бяха отворени. Бурята бе преминала и ярките слънчеви лъчи проникваха в колибата. До ушите й достигна песента на птиците, ромоленето на потока и шума от водопада. От печката се чуваше пукането на дървата и се носеше ароматът на прясно сготвена храна.
— Как успя да направиш всичко това, без да ме събудиш?
— Ти беше изтощена от пътуването, а и тези упражнения вчера… Освен това банята ти е подействала отпускащо, както и топлата храна. А и аз бях тих като мишка, която се промъква в хамбара, за да открадне някое зърно.
— Ти си незаменим, Стоун Чапман. Повечето мъже биха избутали жените си от леглото, за да приготвят закуската. Благодаря ти.
— Това е глупаво и егоистично, щом мога да се справя не по-зле от теб. Свикнал съм да се грижа за себе си, а и ти имаше нужда от почивка. Ако дремнеш, докато ме няма, довечера ще можеш да си легнеш по-късно.
— Да, сър — отвърна тя през смях и отметна одеялото. Изми се в един доста поочукан леген и се замисли за баща си, който също се е мил при такива условия. Реши да не се поддава на мрачното си настроение. Разреса косата си, сплете я и попита Стоун как да му помогне.
— Налейте кафето и седнете на масата, госпожо.
Стоун постави пред нея бисквити и пържена шунка, залята със сос. Взе един стол и седна срещу нея.
Джини се наведе напред, притвори очи и пое дъх, за да усети апетитното ухание, което се носеше от чинията и чашата й.
— Превъзходно, любов моя.
Стоун ядеше и мълчаливо наблюдаваше как Джини поглъща лакомо всяка хапка, сякаш това беше най-вкусната храна, която някога е слагала в устата си. О, какво удоволствие изпитваше той да я гледа, да бъде с нея, да й говори, да й доставя радост и щастие. Тя оценяваше това и беше доволна дори и от най-дребните неща, които той правеше за нея. Бе разбрал, че в това се крие тайната на любовта и желанието да се грижиш за другия. Поразяваше го фактът, че Джини, която е получавала толкова много неща в живота си, не беше нито разглезена, нито се интересуваше от пари и богатства. Несъмнено, където и да са, те ще бъдат щастливи заедно.
Когато допи кафето си, тя попита:
— За какво мислиш?
— Отдадох се на мечтите си… — промърмори той. — Не се надявах, че някога ще се сбъднат, докато не се появи ти в живота ми, Джини. Ти напълни главата ми с планове за общо бъдеще. Знаеш ли всъщност колко много те обичам и колко много се гордея с теб? Ти събуди за живот всяка малка частица от мен, Джини.
Тя стана, заобиколи масата и се наведе да го прегърне и целуне. Стоун я придърпа в скута си. Погали я нежно по лицето. Тя се сгуши в него, сложи глава на голите му гърди и се заслуша в туптенето на сърцето му. Изведнъж ококори очи и възкликна: