Осем
- Автор: Невил Катрин
- Серия: Осем #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Осем». Краткое содержание книги:
В този момент тя се върна, понесла огромна метална кутия и малък дневник, подвързан в кожа, стегнати със здрава връв. Остави ги на масата.
— Ним е знаел, че вие сте гледачката! — Вдигнах поглед към нея. — Знаел е, докато ми помагаше да декодирам съобщението!
— Приятелят ти в Ню Йорк ли? — попита Лили. — Той каква фигура е?
— Топ — отвърна Мини и огледа разположението на шахматната дъска пред Лили.
— Разбира се! — извика тя. — Останал е в Ню Йорк, за да направи рокада на царя…
— Срещала съм се с Ладислаус Ним един-единствен път — обясни Мини. — Случи се, когато го избрах за играч, както той избра теб. Въпреки че те препоръча с огромен ентусиазъм, той не подозираше, че ще дойда в Ню Йорк, за да се запозная с теб. Аз дори нямах представа, че имам нужда от теб, че притежаваш необходимите умения.
— Какви умения? — намеси се Лили, докато продължаваше да мести фигурите. — Тя дори не знае да играе шах.
— Така е наистина, но ти можеш. Двете сте съвършеният екип.
— Екип ли? — извиках аз. Не горях от желание да играя партия с Лили. Шахматните й умения може да бяха значително по-добри от моите, но за нея и действителността бе като шахматна дъска.
— Значи имаме си царица, кон, топ и пешки — прекъсна ме Лили и обърна сивите си очи към Мини. — Ами другият отбор? Какво ще кажете за Джон Хърманолд, който стреля по колата ми, за чичо ми Луелин, за приятелчето му, търговеца на килими… Как му беше името?
— Ал-Марад! — подсказах аз. В този момент разбрах каква е ролята му. Не беше чак толкова трудно — човек, който живее като отшелник в планините, никога не напуска убежището си и въпреки това върти търговия по цял свят; хората, които го познаваха, се страхуваха от него и го мразеха… да не говорим, че опитваше да се добере до фигурите. — Той е Белия цар — досетих се аз.
Мини бе пребледняла. Отпусна се до мен.
— Запознала си се с Ал-Марад? — прошепна тя.
— Преди няколко дни, в Кабили — признах аз. — Струва ми се, че той знае много за вас. Каза ми, че името ви е Мохфи Мохтар, че живеете в Казба, че у вас са фигурите на „Шаха Монглан“. Бе сигурен, че ще ми ги дадете, ако спомена, че рожденият ми ден е на четвъртия ден от четвъртия месец.
— Значи той знае много повече, отколкото си мислех — отвърна тя видимо притеснена. Извади ключ и отвори металната кутия. — Само че има нещо, което не знае, иначе никога не би допуснал да се срещнете. Той няма представа ти коя си!
— Коя съм? — попитах напълно объркана. — Нямам нищо общо с играта. Много хора са родени на същата дата, много хора имат странни линии по ръцете си. Това е смешно. Не мога да не се съглася с Лили: просто не разбирам как мога да ви помогна.
— Не искам помощ — отсече Мини и отвори кутията. — Искам да заемеш моето място. Тя се наведе над дъската, отмести ръката на Лили, взе черната царица и я премести напред.
Лили остана загледана във фигурата и в дъската. След това неочаквано стисна коляното ми.
— Точно така! — провикна се тя и почти подскочи на възглавниците. Кариока се възползва от момента и отмъкна парче сладкиш с острите си зъбки, а след това бързо се шмугна под масата. — Гледай сега! При това развитие черната царица може да даде шах, принуждавайки царя да направи ход — но това е възможно само ако царицата се изложи на опасност. Единствената й зашита може да е напреднала пешка.
Опитах се да разбера. На дъската осем от черните фигури бяха върху черни полета, останалите бяха на бели. В противниковата половина на дъската, в самия край на територията на белите, се виждаше самотна бяла пионка, защитена от топ и кон.
— Знаех си, че двете ще се сработите добре — усмихна се Мини, — стига да имате шанс. Това е почти съвършена възстановка на играта към настоящия момент. Поне засега. — Погледна ме и добави: — Защо не попиташ внучката на Мордекай Рад около коя жизненоважна фигура е съсредоточена играта?
Обърнах се към усмихнатата Лили, която побутна пешката напред с дългия си червен нокът.
— Единствената фигура, която има право да замени царицата, е друга царица — отвърна Лили. — А това, струва ми се, си ти.
— Как така? — попитах. — Мислех, че съм пешка.
— Именно. Ако пешката подмине линията на противниковите пешки и достигне осмото поле в другия край, може да се превърне в която фигура пожелае. Дори в царица. Когато се озове на осмото поле, полето на царицата, може да замести Черната царица. Или да отмъсти за нея — добави Мини, очите й блестяха като въглени. — Една такава пешка влезе в Алжир — Белия остров. Както успя да навлезеш в територията на белите, така ще успееш да разгадаеш тайната. Тайната на осмицата.