Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Членовете на „Гърмящата петорка“ се разпръсват и се нареждат пред Джак. Повечето отново скръстват ръце на гърдите си, мускулите им изпъкват.
Джак избутва чинията в другия край на бара и казва:
— Преди снощните събития някой от вас чувал ли беше за Джордж Потър?
Джак се е подпрял на ръба на билярдната маса, извърнат с лице към Клюна и Доктора, които са се настанили на високите столчета и се облягат на бара. Кайзера Бил, който стои до Клюна, е свел глава и притиска пръст към устните си. Мишока се е изтегнал на втората билярдна маса и подпира глава на ръката си. Съни удря един в друг юмруците си и с мрачно изражение крачи между бара и джубокса.
— Ама сигурен ли си, че не каза „Блийк Хаус“, като романа на Дикенс? — пита Мишока.
— Сигурен съм — отговаря Джак и си напомня, че не е нужно да се учудва всеки път, когато някое от момчетата даде да се разбере, че има университетско образование. — Каза „Блак Хаус“.
— Боже господи, почти ми се струва, че… — Мишока тръсва глава.
— Как се казваше предприемачът? — повторно пита Клюна.
— Бърнсайд. Първото му име вероятно е Чарлс, известен още с прякора „Приятелчето“. Това не е истинското му име, сменил го е много отдавна, преди това се е казвал нещо като „Биър Стейн“.
— Биърстейн? Бърнстейн?
— Това се опитвах да кажа.
— И ти мислиш, че той е Рибаря.
Джак кима. Клюна напрегнато се взира в него, сякаш се опитва да проникне чак в задния му мозък.
— С каква вероятност?
— Деветдесет и девет процента. Той е подхвърлил снимките в стаята на Потър.
— По дяволите! — Клюна рязко се изправя и минава зад бара.
— Длъжен съм да се уверя, че няма да пропуснем най-елементарното. — Навежда се и след малко се изправя с телефонния указател в ръка. — Разбираш ли какво имам предвид? — Отваря справочника на бара, прелиства няколко страници, връща се няколко страници и проследява с дебелия си показалец колонката с фамилни имена. — Няма Бърнсайд. Лоша работа.
— Но идеята е добра — отвръща Джак. — Вече я изпробвах тази сутрин.
На връщане от джубокса Съни спира и завира пръст в лицето на Джак.
— Кога е била построена тая смотана къща?
— Преди трийсетина години. През седемдесетте.
— Хубаво, ама по онова време сме били още хлапета в Илинойс. Защо мислиш, че знаем нещо за нея?
— Защото непрекъснато обикаляте с мотоциклетите. Казах си, че има доста голяма вероятност да сте попадали на нея. Освен това била населена с духове — това са обичайните слухове за подобни къщи. „Но не и за тази“ — добавя мислено. Обичайно се приема, че една къща е населена с призраци, когато е стояла необитаема няколко години, или когато в нея се е случило нещо ужасяващо. В конкретния случай обаче самата къща е ужасяваща и хората, които инак биха я обсъждали, почти не си я спомнят. Съдейки по отговора на Дейл, Блак Хаус някак си се е скрила в собствената си несъществуваща сянка.
— Помислете малко. Опитайте се да си спомните. Откакто живеете във Френч Ландинг, чували ли сте някога за къща, над която тегне проклятие? Блак Хаус причинявала нещастия на хората, които са я строили. Работниците я мразели, защото се страхували от нея. Казвали, че като се доближиш, не виждаш собствената си сянка. Твърдели, че била обитавана от духове още докато я изграждали! В крайна сметка всички работници напуснали и Бърнсайд трябвало да довърши строежа сам.
— Значи се намира на някое усамотено място — отбелязва Доктора. — Очевидно подобно чудо надали ще го изтъпанят на показ. Не ще да е в квартал като Либъртивил. Не вярвам да се окаже на Робин Худ Лейн.
— Именно — кимва Джак. — Май трябваше да спомена тази подробност. Потър ми каза, че била „малко встрани от пътя“, както се изрази той, в някаква просека. Значи Доктора има право, къщата наистина се намира в гората. На някое усамотено място.
— Хей, хей, хей — провиква се Мишока, провесва крака от масата сумтейки, се изправя. Присвива очи и се плясва с месестата си длан по челото. — Хм, ако взема сега и да си спомня… — Изръмжава нетърпеливо.
Какво? — Гласът на Клюна гръмва двойно по-силно от обикновено и думата отеква като шума от паве, изпуснато върху циментов тротоар.
— Сигурен съм, че съм го виждал това смотано място — отвръща Мишока. — Стори ми се някак познато още щом заговорихте за него. Върти ми се нещо в главата, ама не мога да се сетя точно какво. Като се замисля — да се помъча да си спомня, де — все ми се привиждат едни такива играещи светлинки. Когато Джак каза, че било затънтено, веднага разбрах какво иска да каже. Представих си го съвсем ясно. Обградено с блещукащи светлинки.