Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
След един последен завой стигна до прав участък към централната розетка и забърза напред, най-сетне на крачка от целта. Коленете му горяха и той се метна напред през последния участък, после се претърколи по гръб и остана да лежи така.
Еднообразният шум нарасна в шепот на границата на сетивата му. Грей седна. Цялото му тяло вибрираше в унисон с шума. „Какво става, по дяволите?“ Появи се Рейчъл и залази към него. Наведен съвсем близо до пода, той й помогна да излезе в центъра. Тя се отпусна в прегръдката му.
— Грей… какво ще…
Той коленичи до нея и я стисна в знак да замълчи.
Имаха само една надежда.
Слаба.
Раул допълзя до тях. Ухилен до уши.
— Драконовият двор е задължен и на двама ви за щедрата услуга. — Вдигна пистолета си. — А сега станете.
— Какво? — попита Грей.
— Чу ме. Станете. И двамата.
Нямаше избор. Грей се опита да се отскубне от ръцете на Рейчъл, но тя не го пусна.
— Нека аз стана пръв — прошепна й той.
— Заедно — отвърна тя.
Грей я погледна в очите и видя решимостта в тях.
— Довери ми се — каза тя.
Грей си пое дълбоко дъх и двамата станаха едновременно. Грей стисна зъби с мисълта, че ще бъде срязан на две, но подът остана спокоен.
— Безопасна зона — каза Рейчъл. — В центъра на звездата. Лъчите не минават оттук.
Грей не свали ръката си — притискаше Рейчъл лекичко към себе си и това изглеждаше най-естественото нещо на света.
— Не мърдайте или ще ви застрелят — предупреди ги Раул. После също се изправи, разкърши рамене и бръкна в джоба си. — А сега да видим каква е наградата, която ни осигурихте.
Извади ключа, наведе се, пъхна го в ключалката и измърмори:
— Пасва идеално.
Грей придърпа Рейчъл по-близо до себе си. Боеше се от онова, което щеше да последва, и само едно нещо знаеше със сигурност.
Прошепна в ухото й тайната, която беше пазил само за себе си от Александрия насам.
— Ключът е фалшив.
07:54
Генерал Ренде беше слязъл да надзирава изнасянето на първия товар. Не можеха да изнесат всичко, така че някой трябваше да направи подбора, да избере най-доброто от текстовете и антиките. Стоеше няколко стъпала над най-горното ниво с инвентарен списък в ръце. Хората му пълзяха по най-високия кат на масивната конструкция.
И тогава странно громолене разтърси подземието.
Не беше земен трус.
По-скоро сякаш нещо разтърси всичките му сетива едновременно. Дори чувството му за равновесие сякаш се измести с няколко градуса встрани. Ушите му забучаха. Кожата му изстина, сякаш го бяха полазили мравки. Но най-лошо от всичко — зрението му се замъгли. Все едно светът се беше превърнал в скапан телевизор, който криви образа и си играе с перспективата. Трите измерения се разкривиха в плоска реалност без дълбочина.
Ренде падна назад върху стъпалата.
Нещо ставаше. Нещо лошо.
Усети го с костите си.
И хукна нагоре по стълбите.
07:55
Когато вибрациите се усилиха, Рейчъл се притисна към Грей. Подът под тях пулсираше с бяла светлина. С всяко пулсиране арки от електричество се лисваха навън по платинените очертания, пукаха и хвърляха искри. Само след секунди целият лабиринт грееше с вътрешен огън.
Казаното от Грей ехтеше в главата й. „Ключът е фалшив“.
И лабиринтът реагираше съответно.
Дълбок звук прозвънтя някъде под краката им, зловещ и вещаещ катастрофа.
Налягането отново се повиши, рязко, непоносимо.
Генерираше се ново Майснерово поле и изкривяваше възприятията.
Целият комплекс над тях сякаш вибрираше като жичката на електрическа крушка, преди да изгори.
Реалността се изкриви.
На метър от тях Раул се изправи над вкарания в ключалката ключ и се огледа объркано. Но изглежда, и той го беше усетил. Потискащото усещане за погрешност, което хвърляше сетивата в паника.
Рейчъл се беше вкопчила в Грей като удавник за сламка.
Раул се завъртя към тях и вдигна пистолета. Твърде късно беше осъзнал истината.
— Дал си ни друг ключ, по дяволите. Грей го погледна право в очите.
— И ти губиш.
Раул се прицели.
Навсякъде около тях огнената звезда изгря отново, изстрелваше се с трясък от всички прозорци едновременно. Раул се наведе от страх да не бъде разполовен.