Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
В онзи майски ден, след като посети странно изнервената и бързо напуснала къщата Фенимор, Джеймс веднага се прибра у дома и написа сцената, в която Морис размишлява върху тази непозната страст, откритие, доставило му „удоволствие, почти толкова голямо, колкото и изумлението му“.
Тя се беше борила, беше се предала, беше се приспособила; но през цялото време беше мислила за него. Бе приела задълженията си и ги беше изпълнявала, бе пропъдила всяка слабост и беше водила порядъчен живот; но скритият пламък така и не бе угаснал. Образът му непрекъснато се бе появявал пред очите ѝ, същността му бе останала загнездена в съзнанието ѝ и тя никога не се бе лишила от сладостта на надеждата, че някой ден ще го види отново и ще го опознае. Не беше направила нищо, за да го постигне, но съдбата бе отвърнала на молитвите ѝ. Жените са способни да правят чудеса с чувствата си, чудеса от вярност, и в някои моменти сърцето на Морис Гланвил биеше ускорено пред това величествено видение. Той вече като че ли разбираше чудото, което беше разкрасило така Фани Нокър — чудото на героичната хрисимост, приетата болка и победения егоизъм. То никога не се появяваше за една нощ, а идваше с живеенето заради другите. Тя продължаваше да живее заради тях; беше му невъзможно да съзре нещо друго, освен факта, че тя живее заради него. Времето за страст беше отминало, но времето за самоотдаване нямаше край.
Той бе написал тази сцена — беше публикувал този разказ — изпълнен през цялото време с тайно самодоволство, с ясното съзнание, че пише за неизказаната страст на Констанс Фенимор Улсън към него. Миналата година все още не беше признал напълно пред себе си силата на тази връзка, но сега напълно я осъзнаваше.
Освен това разбра — и тази мисъл го стисна за гърлото — че може би е описал себе си в онзи пасаж. Че е описал своята непризната, неосъзната нужда — не любов, не страст, никога желание, а обикновена непреодолима нужда — Фенимор да присъства в живота му, да бъде до него, за да облекчи ужасния товар на самотата, да го обгражда с почти мъжкото си разбиране и отчетливото си женско присъствие.
„Мили боже — помисли си Хенри Джеймс в онази съботна утрин, седмица преди петдесетия си рожден ден, — трябва да се махна оттук, далеч оттук.“
Можеше да отиде в Бостън, да остави прахта на Алис в мраморната урна на гроба ѝ, където госпожица Лоринг беше положила кремираните останки на сестра му. След това щеше да се прибере у дома. У дома, в Англия.
Едно нещо беше сигурно: след като Шерлок Холмс бе изчезнал от живота му, въпросът, повдигнат от детектива — дали е истински човек, или литературен образ, което би превърнало Хенри Джеймс в спомагателен литературен герой, в помощник от типа на доктор Уотсън, който трябва просто да се възхищава на дедуктивните способности на Холмс — вече не беше актуален. След заминаването на Холмс, който бе отишъл да върши делата си, каквито и да бяха те, Хенри Джеймс се бе превърнал отново в най-обикновено живо, дишащо човешко същество. Макар и изключително надарено и талантливо.
На вратата внезапно се почука; Джеймс каза „Влез!“, без да се замисли, и в стаята с танцувална стъпка влезе Клара Хей.
— Трябва да видиш това, Хари, просто трябва! — извика тя лекомислено като млада девойка. Сграбчи лявата му ръка с двете си ръце и направо го издърпа от стола и повлече изумения писател към вратата. — Не ти трябва палто, Хари. Навън е топло като в летен ден. А и е само на две крачки. Просто трябва да го видиш! Не е за изпускане, толкова е удивително.
— Кое да видя? — успя да попита Джеймс, докато се спускаха бързо по широкото главно стълбище към входната врата, отворена широко и придържана от Бенсън.
— Летящите Вернети!
На зелената трева на Лафайет Скуеър Парк се беше събрала тълпа, гледаща нагоре към къща, за която Клара му напомни, че е на семейство Камерън. Джеймс видя Лизи Камерън в предните редици на тълпата (но не и съпруга ѝ Дон, разбира се — той трябваше да е на работа), заслонила очите си с длан, за да вижда по-добре. Джеймс забеляза и други съседи от висшето общество, предимно омъжени жени, събрани в източната част на парка, докато по-обикновените хора, сред които и няколко улични работници, все още стиснали в ръце метлите си, стояха по-отзад. Някои от жените — Джеймс зърна младата Хелън Хей — използваха театрални бинокли, за да виждат по-добре.
Но всички гледаха нагоре. Клара посочи с пръст. Джеймс също заслони очи с длан и се опита да открие онова, което всички бяха зяпнали.