Червения рицар

Капитанът се хвърли в атака — беше за предпочитане пред това страшилището да нападне него. Въпреки тежестта на бронята и сабатоните краката му бяха отпочинали, защото досега конят му вършеше цялата работа.

Огънят бе привлякъл вниманието на огромното създание и той успя да забие тежкото си копие в лицето му, в близост до окото. Бегемотът залитна назад, а Жак, който също не беше обърнал внимание на фойерверките, тръгна напред, пускайки стрела след стрела в незащитения му корем.

Създанието се извърна — вече не изглеждаше така страховито и сякаш предчувстваше гибелта си. Опита се да излезе от потока, но каменистото дъно го предаде и то се спъна. Дузина стрелци, търговци и наемници продължиха да стрелят в него и кръвта му обагри бързите води. Бегемотът се изправи и скочи, страховит във великолепието си, разпръсна стрелците и уби двама търговци, като ги тъпчеше с огромните си предни крака, докато станаха на пихтия в калта. Щом капитанът излезе от дърветата зад гърба му, чудовището се извърна. Огромните очи се насочиха към него и погледите им се срещнаха.

— Да, пак съм аз — каза младият човек.

Изчадието вдигна глава и гората се разтресе от рева му. Уолтър ла Тур, един от войниците на Том, тежко стовари алебардата си върху него, а ответният удар на огромната глава смаза нагръдника му и строши всичките му ребра. Човекът рухна без звук, а Франсис Аткорт, излязъл от лазарета само преди ден, също замахна с бойната си секира и отскочи встрани, когато тя стана на трески, а звярът се опита да го разпори с горящото чуканче, останало от единия му рог. Мъжът се спъна и падна зад един гниещ пън, който спаси живота му, когато бивните на чудовището изсвистяха точно над главата му.

Капитанът скачаше от камък на камък, за да пресече потока и да стигне до жертвата си, а сабатоните му блестяха над придошлата вода. Бегемотът се обърна, за да довърши Аткорт, но забеляза рицаря и се поколеба за миг.

Докато гледаше как капитанът тича към него, Том се разсмя.

— Обичам го този! — изрева той и хукна подире му.

Бегемотът се метна напред, спъна се и капитанът замахна, а брадвата се заби в устата му толкова мощно, че от нея изхвръкнаха парчета кост. Едно се удари в бронята на ръката му с такава сила, че той падна в потока. Потъна и шлемът му се напълни с вода, но гърбът му се удари в камък и той скочи на крака въпреки острата болка в коремните мускули, които трябваше да повдигнат и собствената му тежест, и тридесеткилограмовата броня. Водата му стигаше до коленете, но капитанът успя да намери опора и замахна надолу с тежката си алебарда, посичайки създанието от рамото до таза, а после обратно по същия път, разкъсвайки торса му. Накрая прехвърли оръжието в другата си ръка и докато бегемотът падаше, го заби в окото му.