Кодекс 632 [bg]

— Как е Савиляно?

— Добре е — отвърна Молиарти. Взираше се някъде отвъд Томаш и избягваше погледа му. — Джон е добре.

— Изглеждате ми притеснен…

— Не — отрече американецът. — Но трябва да уредим нещата, нали?

— Да, разбира се.

Молиарти опря лакти на масата и за първи път погледна Томаш в очите.

— Том, получих инструкции да ви изплатя две хиляди долара заплата на седмица и половин милион долара награда, както се бяхме договорили в Ню Йорк. — Изкашля се. — Кога искате парите?

— Ами… ммм… би било добре сега…

Човекът от фондацията извади чекова книжка и писалка от вътрешния джоб, но погледът му остана впит в историка.

— Готов съм да ви дам чека сега, Том, но има едно допълнително условие.

— Да?

— Свързано е с поверителност.

— Поверителност ли? — почуди се Томаш. — Не разбирам.

— Цялата работа, която свършихте за нас, е поверителна. Разбрахте ли?

— Проучването е поверително?

— Да. Нито дума за тези открития.

Томаш се почеса по брадичката заинтригуван.

— Да не е някаква търговска стратегия?

— Това е наша лична стратегия.

— Да, но каква е идеята? Да си мълчим сега, за да направим удар с публикацията, така ли?

Молиарти се огледа наоколо, сякаш се страхуваше, че някой може да го чуе, и отново се обърна към португалеца.

— Том — каза той тихо. — Няма да има публикация.

Историкът отвори широко очи.

— Как така?

— Тези открития няма да бъдат публикувани. Нито сега, нито когато и да било.

Томаш застина е полуотворена уста, поразен от казаното.

— Но… — заекна той. — Това е безсмислено.

— Решението е взето в Ню Йорк.

— Но защо? Не се доверявате на материала, така ли?

— Не е заради това.

— Нелсън, доказателствата са сигурни. Въпросът е дискусионен, така е. Сигурно ще има отрицателна реакция от страна на establishment265, някои историци ще побеснеят от това, че се оспорва официалната версия, ще кажат, че всичко е измислица, глупост, измама…

— Том.

— …представям си ги вече, обзети от истерия, извън себе си от гняв, как бълват обиди и вдигат олелия до бога. Но в края на краищата, доказателствата, с които разполагаме, са сигурни. Сигурни, разбирате ли? Аз отговарям за тях.

— Том, не е това, казах ви вече.

— Тогава какво е?

— Просто няма да публикуваме проучването, това е. Точка по въпроса.

Томаш се наведе над масата и скъси дистанцията между себе си и американеца.

— Нелсън, ние направихме необикновено откритие. Разбунихме тайна, съхранявана половин хилядолетие. Разрешихме загадка, която от векове занимава историците. Хвърлихме светлина върху неизяснени от науката аспекти. Новата информация ще промени подхода към темата за откриването на Америка и епохата на Великите географски открития. Що за хрумване е това да не се отпечатва нищо? Какъв е замисълът?

Молиарти въздъхна.

— Том, това и на мен не ми харесва. Но така иска фондацията. Нарежданията на Джон са пределно ясни. Тези открития не могат да бъдат оповестени.