Вековен дъжд [bg]

— Не мога да удържам Белиар до безкрай — каза Майол. — И без това вече е поел по всяка следа, която би могла да натопи Кюстин. Онзи бар, който посещавате? Льо Пероке Пурпр?

— Да? — попита разтревожено Флойд.

— На мястото му е останало хубаво обгоряло парче земя.

— Мишел, собственикът — той добре ли е?

— Не е имало жертви, но свидетелите са видели мъже с балтони и кутии за газ да напускат местопрестъплението с черен ситроен. За последно са ги забелязали да се отдалечават по посока на Ке де-з-Орфевр. — Майол замълча, за да му остави време за размисъл, след което допълни: — Ако Кюстин се е укривал там, можеш да бъдеш сигурен, че Белиар вече му диша във врата.

— Кюстин може да се грижи за себе си.

— Сигурно, Флойд. Въпросът е дали ти можеш да се грижиш за себе си? Белиар няма да се задоволи само с една риба.

— Просто ми трябва повече време — каза Флойд.

— Ако — повтарям, ако — ми предадеш едно от тези мними деца, живо и податливо на разпит, тогава можем да допуснем, че бих направил нещо. Макар че не зная как бих обяснил проблема на съдия-следователя. Подивели деца тероризират Париж? Ще си умре от смях и ще нареди да ме изхвърлят от Съдебната палата.

— Ако му покажеш детето, мисля, че едва ли ще се смее дълго.

— Ще направя каквото мога.

— Радвам се, че все още имаме общи допирни точки — каза Флойд.

— Общи допирни точки, които все повече започват да се топят, mon ami. В замяна ще се нуждая от помощта ти, за да свържа случая Риво.

— Разбрано — произнесе Флойд. — Той окачи слушалката и започна да търси из джобовете си монета за следващия разговор, който смяташе да проведе.

Колата намали, отдели се от автомобилния поток и гумите й шумно одраха ръба на бордюра, докато паркираше. Задната врата откъм страната на пътника се отвори и една ръка — принадлежаща на едър мъж, изгубен в сянката на предната седалка — им махна да влизат. Оже се качи първа, следвана от Флойд. Тъкмо беше затръшнал вратата, когато шофьорът накара двигателя да изреве и отново се вля в трафика по улица „Лафайет“ под съпровода на ядосаните клаксони на останалите автомобили.

Кюстин се обърна на мястото си, докато шофьорът — който се оказа не друг, а Мишел — завиваше по улица „Мажента“:

— Радвам се да се видим отново, Флойд — каза сърдечно той. — Започвахме да се тревожим.

— Хубаво е да знаеш, че някой го е грижа за теб.

Кюстин докосна периферията на шапката си по посока на Оже:

— Вас също, мадмоазел. Добре ли сте?

— Ранена е — обясни Флойд. — Тоест отговорът е не. Единственият проблем е, че не ми позволява да я откарам в болница.

— Нямам нужда от болница — каза Оже. — Нуждая се само от станция на влака.