Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
Ричър лежеше по гръб сред облак бензинов дим. Джипът беше на шест-седем метра по-нататък и продължаваше да се отдалечава. Той се претърколи и скочи на крака. Нили караше толкова бавно, колкото изобщо беше възможно, без да заседне отново. Той я подгони, залитайки през дълбокия сняг. Влезе в следата от гумите и затича по-бързо. Джипът стигна до поредния наклон. Нили даде газ, за да не заседне, и Ричър отново изостана. Той се затича с всички сити, като забиваше носовете на обувките си в снега, за да не се хлъзга. Като стигна най-високата точка, Нили забави за миг, докато джипът прехвърли билото и забоде муцуна надолу. За секунда Ричър видя изотзад шасито, задния диференциал, резервоара за бензин. Нили задържаше леко спирачката, докато той я настигна и отвори задната врата. Джипът продължаваше да пълзи надолу; той се затича успоредно с него, набра скорост и с един скок се метна вътре. Издърпа се с ръце на седалката, затръшна вратата и в този момент тя даде газ докрай. Влакчето на ужасите потегли отново.
— Колко е часът? — изкрещя Нили.
Ричър стисна с ръка китката си, за да не се тресе, и погледна часовника. Беше толкова задъхан, че не можеше да говори. Затова само поклати глава. Бяха изостанали с близо десет минути, които можеха да се окажат решителни. След още петнайсетина шевролетът щеше да пристигне на изходна позиция, а след още пет хеликоптерът с Армстронг щеше да кацне пред църквата. Нили не вдигаше крака си от газта. Юконът прескачаше гърбиците, забиваше се с муцуната напред в преспите на дъното, изкачваше се по склона и после всичко се повтаряше отначало. Сега, когато вече не стискаше волана. Ричър нямаше никаква опора и се мяташе като дрипа из купето. От време на време се опитваше да различи стрелките на часовника си. После вдигаше очи напред и се взираше далеч на изток, но слънцето го заслепяваше и той отново свеждаше поглед надолу и опипваше терена. От шевролета нямаше и следа. Виждаха се само следите от гумите му — два успоредни коловоза, които се пресичаха напред в безкрайността като стрела, безмилостно насочена към Грейс. В тях вече се бяха образували ледени кристали, които грееха в червено и златно на лъчите на утринното слънце.
После изведнъж посоката им се смени. Следите от шевролета завиваха под деветдесет градуса наляво и се губеха в едно напречно дере.
— Сега какво? — извика Нили.
— Карай след тях! — отвърна Ричър.
Дерето беше дълбоко и тясно и приличаше на окоп със стръмни стени. Следите на шевролета се виждаха по дъното на около петдесет метра в едната посока, след което изчезваха зад огромна скала с размерите на къща. Миг преди колата да се понесе надолу по склона, Нили натисна спирачките. Мозъкът на Ричър работеше трескаво. Тъкмо когато Нили вдигна крак от спирачката и настъпи газта, вътрешният му глас изкрещя: Засада!!! В това време колелата на юкона вече бяха влезли в дирите на шевролета и двутонната маса ги повлече по стръмния заледен скат. Изведнъж право напред видяха шевролета, който бе излязъл от прикритието си и се носеше на заден ход към тях. Преди още юконът да бе успял да спре, Нили вече беше скочила от шофьорската врата и пълзеше нагоре по склона. Джипът занесе и се заби с предницата си в една снежна пряспа. Вратата на Ричър се оказа блокирана от снега. Заблъска я с всички сили отвътре, докато се открехна леко и той успя да се измъкне навън. През това време шофьорът на шевролета се изсипа от своята врата, претърколи се и падна по лице в снега. Ричър измъкна щаера от джоба на якето си, прегази снега до задницата на юкона, заобиколи и запълзя през снега откъм другата му страна. Шофьорът на шевролета държеше пушка в ръцете си и като се подпираше с нея, за да не се хлъзне, затича към скалата за прикритие. Беше мъжът от Бисмарк. Това беше извън всякакво съмнение. Същото изпито лице с хлътнали бузи, същото длъгнесто тяло. Дори същото дълго палто, което се развяваше, докато той газеше из пряспата, а покрай коленете му се образуваха малки вихрушки от натрупания сняг. Ричър вдигна пистолета, подпря се на калника и се прицели в главата на мъжа. Пръстът му обра мекия спусък. В този момент зад гърба му се чу глас. Силен, рязък и нетърпящ възражение.