Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Ти себе си мисли — застрашително го сряза Кенто и го сръчка с огромния си показалец в гърдите, за да подчертае думите си. — Каквото и да разправя Траун, тоя Стратис изглежда по-хлъзгав и от мазен дъгянин. И е двойно по-безчестен.
— Пък и след като Траун е парирал нападението му срещу „Изходящ полет“, това едва ли би спомогнало много за доброто му настроение — каза Марис. После челото й се сбърчи леко и тя добави: — Всъщност Траун успя да осуети плановете му, нали?
Кардас го присви стомахът. В продължение вече на цяла година Марис бе негов неизменен съдружник. Бяха работили заедно, бяха воювали един до друг. Нещо повече, Кардас откровено я смяташе за един от най-добрите си приятели.
А досега никога не бе лъгал приятел в лицето. Наистина ли искаше да започне сега? И то с толкова отвратителна лъжа!?
Но в този момент гласът на Траун сякаш изплува в съзнанието му: „В тази Вселена има твърде малко идеалисти…“
Истината нямаше да помогне ни най-малко на загиналите в „Изходящ полет“. Но пък щеше жестоко да нарани Марис.
— Разбира се, че Траун осуети замисъла на Стратис — увери я той с цялата фалшива чистосърдечност, която успя да си придаде. — Аз самият бях там и видях със собствените си очи как „Изходящ полет“ направи скок в хиперпространството.
Бръчките на челото й се изгладиха и Марис се усмихна:
— Знаех си, че ще постъпи така — каза тя и протегна ръка. — Успех, Джори, и се пази. Може би някой ден в бъдеще пътищата ни пак ще се пресекат.
Кардас се насили да се усмихне в отговор и пое протегнатата длан.
— М-да — тихо каза той. — Може би.
Ужасяващият сблъсък премина, жестокото тресене на кораба постепенно стихна и надигналият се прах започваше да се сляга по помръкналата палуба на крайцер К–4. Бавно и извънредно внимателно Час Улиър повдигна глава от купчината възглавници, сред които се бе сгърчил, и сбърчи чело от острата болка по продължение на врата му.
— Ехо? — извика той и гласът му злокобно прокънтя в притихналото помещение.
— Улиър? — отговори един глас. — Аз съм… — инстинктивна кашлица прекъсна изречението. — Аз съм… Пресор… — довърши гласът, когато успя да овладее кашлянето. — Добре ли си?
— Да, май съм добре — отвърна Улиър, като се изправи и залитайки тръгна в посока на гласа. Всички светлинки бяха изгаснали, с изключение на пермоосветлението, и от това палубата на К–4 беше придобила злокобния вид на гробница. — А ти?
— Май и аз — отвърна Пресор. Сенките на две фигури се надигнаха иззад едно бюро в друга част на помещението и когато пристъпиха под слабата виделина на пермоосветлението, се превърнаха в образите на Дилиан Пресор и сина му Жорад. — Къде са останалите?
— Не знам — каза Улиър. — Всички се пръснаха да търсят прикритие, когато прозвуча алармата за сблъсъка — той се огледа наоколо. — Каква бъркотия!
— Да, бе — мрачно измънка Пресор и избърса една струйчица кръв, която се спускаше по бузата му. — Чудя се какво ли се е случило.
— Със сигурност не приличаше на удар от лазери или от енергийни торпеда — промълви Улиър. — Но иначе нямам никаква представа.
— Е, дай да ги решаваме едно по едно — предложи Пресор. — Първо трябва да се опитаме да съберем всички накуп и да видим с колко храна, вода и лекарства разполагаме. После ще тръгнем да проверим какви обитаеми помещения са останали. И чак след това ще се опитаме да се доберем до мостика, за да разберем какво се е случило.
Той започна да си пробива път през бъркотията. Жорад го последва, като не изпускаше дланта му.
— Е, хубавото е, че поне ти успя да включиш алармата за този сблъсък — каза Улиър, когато стигнаха до вратата. — Откъде обаче разбра, че ще стане нещо?
— Не знам — поклати глава Пресор. — Просто някак си самата мисъл изскочи в ума ми…
— Като някой от онези джедайски фокуси? — смръщи вежди Улиър.
— Аз не съм джедай, Час — твърдо каза Пресор. — Най-вероятно съм чул някакво движение или някое стържене по метала на корпуса. Може да са били някакви дребни астероиди или пък атмосферното триене. Нещо такова.
— Сигурно — каза Улиър, — вероятно си прав.
Ала независимо дали Пресор бе джедай или не, у него със сигурност имаше нещо странно. Пък и след всички тези бедствия, които джедаите бяха докарали на „Изходящ полет“, Улиър възнамеряваше да следи Пресор и цялото му семейство много внимателно. Да, нямаше да ги изпуска от поглед нито за миг.
А междувременно им предстоеше да се оправят с въпроса за оцеляването. Улиър се приведе под един провиснал от тавана изкривен панел и последва Пресор по коридора.