Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
След тази кръчма посети друга, сетне трета. Дюрн се стараеше да го води само на безопасни места. Някои бяха в Грапата, други по-надалече. И през цялото това време Дух усещаше нещо удивително — че самоувереността му нараства. Той наистина донякъде приличаше на Келсайър. Вин бе единствената, обучавана от него, но Дух бе този, който вървеше по стъпките му — окуражаваше хората, помагаше им да се вдигнат на бунт и да защитят правата си.
С напредването на нощта всичко взе да се слива в съзнанието му. Дух бълваше проклятия срещу Куелион, говореше за убийствата и за аломантите, които си набавяше Гражданина. Не разпространяваше слухове, че самият Куелион е аломант — бе оставил това на Бриз, който щеше да го направи по-незабележимо. А и по такъв начин не изглеждаше, че жадува да свали Куелион от власт.
— За Оцелелия!
Дух вдигна глава, стиснал чашата си, и се усмихна на насядалите около масата.
— За Оцелелия! — повтори друг и посочи Дух. — Оцелелия от Пламъците!
— И за смъртта на Гражданина! — провъзгласи Дюрн и вдигна своята чаша — макар че рядко отпиваше от нея. — Долу този тип, който обеща да ни води, а сетне прибра всичко за себе си!
Дух се засмя и отпи. Не си бе давал сметка колко изтощително може да е да сядаш да пиеш с най-различни хора. Разпаленият пютриум прогонваше умората от тялото му, но не можеше да премахне умственото изтощение. И една друга мисъл.
„Какво ли ще си помисли Белдре, ако види това? — помисли си. — Хора, които ми се възхищават. Ще е впечатлена, нали? И ще забрави какви ги дрънках одеве“.
Защо ли това не му излизаше от ума? Глупаво беше — та тя бе негова пленница. Беше предал доверието й. Вероятно му правеше мили очички само за да го накара да я пусне. Но той непрестанно се връщаше към разговора им и си го повтаряше наум. Въпреки глупостите, които й бе наговорил, тя бе сложила ръка на рамото му. Това означаваше нещо, нали?
— Добре ли си? — попита го Дюрн. — Това ти е десетата чаша за тази вечер.
— Нищо ми няма — отвърна Дух.
— Изглеждаше малко унесен.
— Имам си и други проблеми.
Дюрн се намръщи, но не каза нищо.
Някои неща от разговора с Белдре не му даваха мира дори повече от глупавите му изказвания. Тя, изглежда, наистина се плашеше от постъпките на брат си. Когато Дух вземеше властта, дали Белдре нямаше да гледа на него както сега на Куелион? Дали щеше да сметне, че постъпва правилно, или не? Вече бе казала, че двамата си приличат.
„Силата е опасно нещо…“
Той вдигна глава и огледа възбудените лица на хората, които го поздравяваха също както в другите барове. Келсайър бе успял да удържи на подобни хвалебствия. Ако Дух искаше да е като него, трябваше също да се справи, нали?
Лошо ли е да те харесват? Да искат да те следват? Най-сетне можеше да скъса със стария Дух. Да престане да е незначително и пренебрегвано от всички момче. Да забрави детето и да стане мъж. Той вече не беше момче. Носеше кърпа върху очите си и това само подсилваше загадъчната му слава на човек, който не се нуждае от светлина, за да вижда. Някои дори твърдяха, че Дух може да погледне навсякъде, където гори огън.
— Те те обичат — прошепна Келсайър. — Ти го заслужаваш.
Дух се усмихна. Ето го потвърждението, от което се нуждаеше. Той се изправи и вдигна ръце към присъстващите. Те отвърнаха с нови възторжени викове.
Отдавна жадуваше за нещо подобно. И очевидно дългото чакане си заслужаваше.
54.
Желанието на Съхранението да създаде разумен живот е онова, което в края на краищата ги извежда от патовото положение. Съхранението знае, че за да дари човечеството със самостоятелна мисъл и самоосъзнаване, трябва да се раздели с част от себе си — от собствената си душа — и да я остави да съжителства с човечеството. И че това ще го направи малко по-слабо от неговия противник, Гибелта.
Незначителна разлика, сравнена с общия сбор от тяхната сила. Но с течение на времето тази дребна разлика ще позволи на Гибелта да надделее над Съхранението и с това да предизвика края на света.
И идва ред на сделката. Съхранението получава човечеството — единствените същества, в които има повече от него, отколкото от Гибелта. Независим живот, който може да мисли и чувства. В замяна Гибелта се сдобива с обещание — и възможност — да сложи край на всичко, което са създали заедно. Такъв бил договорът.