Битие [bg]

Джералд погледна към галерията на съветниците, където се бяха събрали стотици от най-интелигентните или влиятелни представители на човечеството, за да наблюдават историческия момент. Един човек в плюшената ВИП ложа като че ли реагираше доста разпалено на интерпретацията на Бен — мургав тип с извиваща се киберактивирана коса. Лещите на Джералд му подсказаха името — професор Ноозон. А, да, прочутият телевизионен учен и плямпало. Професорът викаше нещо и размахваше юмрук към Фланъри…

… който продължаваше да говори, без да обръща никакво внимание на пороя виртуални бележки, който се опитваше да го удави.

— Основният момент е, че току-що ни беше казано, че няма абсолютно никакъв пряк физически контакт между разумните видове, които просто са твърде отдалечени един от друг. Единственото, което могат да разменят помежду си, е информацията. Затова няма за какво да спорят или да се съревновават!

Звучеше логично. Джералд обаче намираше това твърдение за съмнително. Всъщност дори отчасти абсурдно.

„Дори хората, които са спокойни, разумни и осигурени, които нямат физически разногласия с другите, нито някакви конфликтни нужди, могат да спорят и ще спорят. Значи разменят единствено информация и идеи? Нормалните същества ще се хванат за гушите заради тези стоки!“

Пък и кой можеше да твърди, че тези извънземни са „над“ препирните и са прекалено зрели, за да спорят! Честно казано, Джералд никога не беше виждал толкова сприхава сбирщина. И то още преди новините за съперничество между сондите пратеници!

Възможно ли бе всичко това да се дължи на погрешно разбрани дефиниции? Например „конкуренция“ можеше да е преведено погрешно. Реши да изясни нещата.

— Моля, обяснете — каза той. Пое дълбоко дъх и продължи: — Щом често спорите като индивиди, как така вашите видове, цивилизации и планети никога не си съперничат и не се карат?

Съществото се замисли и отговори бавно, по начин, който накара Джералд да си помисли за някакъв мъдър стар учител, търпеливо отговарящ на въпрос на бавноразвиващо се дете.