Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Той се втурна подире му. Вятърът почти го отнесе в морето. Не можеше да използва лявата си ръка, обувките му се плъзгаха по мократа изкуствена материя. Изрита ги и се почувства малко по-добре. Не носеше чорапи, пръстите на краката му моментално се забиха в найлона.
Вятърът започна да отслабва, бурята бавно отминаваше на изток. Облаците се разкъсаха, блеснаха първите звезди.
— Антонио! — изкрещя Кроукър.
Близнакът се обърна. Беше приклекнал в средата на предпазната мрежа. Вълните периодично обливаха ръцете и краката му.
— Hola, senor — ухили се той. — Май стигнахме до финала, а? — Очите му горяха, ръката му вдигна един тъмен камък и го поднесе към устните. Известно време остана неподвижен, сякаш се питаше дали да направи решителната стъпка, или искаше да подчертае важността на момента пред противника си…
После преглътна, викът му се сля с воя на вятъра:
— Това е силата! Силата, която гори по-ярко от слънцето!
Кроукър понечи да се втурне след него, но една здрава ръка го хвана за рамото.
— Пусни ме, Раф!
— Чакай малко, compadre! — Тежкият му поглед се спря на лицето му: — От този момент нататък сме партньори в операцията! Comprende?
— Ти не разбираш какво…
— Никой не може да ме заплашва, compadre. Никой!
Едновременно се обърнаха към Антонио, който се плъзна на четири крака и се претърколи през ръба на мрежата. Увиснал над водата, близнакът се оказа успоредно на буксирното въже и зачака приближаването на скутера.
— Сега ще те оправя! — изръмжа Раф и вдигна ръка. Моряците зад руля светкавично изпълниха командата му, кърмата започна да завива. Скутерът я последва, но разстоянието между него и Антонио видимо се увеличи. Рубине скочи на понтона, пристъпи към малка електрическа лебедка и започна да събира въжето. — Дръж така! — рече той и тикна в ръцете на Кроукър конзолата за управление на лебедката. После се оттласна от ръба на понтона и скочи в скутера. Люис натисна бутона за спиране.
Звездите над главите им приличаха на едри диаманти.
— Mira, compadre! — извика Раф и победоносно вдигна ръце: — Виж какво намерих! — На светлината проблесна биомеханичната протеза.
Кроукър скочи в скутера и се насочи към него.
— Какво казал будистът на продавача на хотдог? — хилеше се насреща му Раф. — „Направи ми един с всички екстри!“
— Хубав виц — кимна той. — Само дето будистите не ядат месо…
— Не помислих за това — свъси вежди другият мъж. — Може би този човек е продавал вегетарианска храна…
— Никак не е смешно.
— Това също — промърмори Раф, пусна протезата на дъното на лодката и вдигна автоматичния „Мак-10“. — Доста опасно оръжие, нали? Ти имаш повече опит с тези неща… — Очите му любопитно оглеждаха автомата: — Колко куршума в минута може да изстреля?
— Нека оставим това за по-късно — рече Кроукър. Три-четири крачки го деляха от приятеля му. — Я ми подай протезата…
— Това ще оставим за по-късно! — изръмжа той и насочи дулото на автомата към челото му: — Compadre, знаеш ли, че ако натисна този спусък, от главата ти няма да остане нищо?
Космите на тила на Кроукър настръхнаха.
— Направи ми една услуга — рече. — Насочи това чудо някъде другаде…
— Няма — поклати глава другият и разкрачи крака за по-добро равновесие. — Я свали този колан. Ще бъда по-спокоен, като зная, че не си въоръжен. Макар че и така си твърде опасен…
— Господи, Раф…
— Прави каквото ти казвам, да те вземат мътните! Исусе!
Светът се сгромоляса. Подчинявайки се на заповедта му, Кроукър усети как главата му се прояснява и последните късчета от мозайката отиват по местата си. Отговорът на загадката го зашемети. Очите му бяха призовани в лицето на Раф, но едновременно с това регистрираха и мокрото дъно на лодката, протезата му в краката на Раф, поклащащия се на няколко метра катамаран, сипаничавия диск на луната, който бавно се измъкваше от косматите облаци на отминаващата буря…
— Какво става, compadre? — хилеше се насреща му Рубине. — Призрак ли видя?
Май беше прав. Призракът от компютрите на БНП най-сетне се появи пред очите му. Не беше Бени, не беше Антонио, още по-малко пък Рос Дарлинг…
В душата му нахлу гняв. Когато проговори, гласът му леко потреперваше:
— Едно нещо не ми дава мира, Раф… Братята Бонита ме проследиха дотук с помощта на електронен чип, който бяха лепнали отдолу на мустанга. Добре, но как Антонио е научил, че отивам в къщата на Соня, когато все още карах собствения си тъндърбърд? От доста време търся отговор на този въпрос…
— Дреболии — сви рамене той. — Не заслужават внимание.
— Ако бяха само те, отдавна да съм ги забравил — съгласи се Кроукър и леко повдигна лявата си ръка. — Но Антонио не удържа на изкушението и задигна протезата ми… При това без насилие. Успял е да се справи със заключващия механизъм, докато съм бил в безсъзнание… Как го е сторил, Раф? При положение, че не знае секретната комбинация…