Огън от дълбините
- Автор: Виндж Върнър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Огън от дълбините». Краткое содержание книги:
Щом стигна вратата на ездачите, Равна даде знак за своето присъствие. След миг Синя раковина се появи пред нея. По скродера му вече не се забелязваха шарените декоративни линии, а в помещението зад него цареше истинска бъркотия. Той я покани вътре с нервно потрепване на клонките.
— Милейди!
— Синя раковина — кимна в отговор тя. Колкото отчаяно се проклинаше, че се е доверила на ездачите, толкова и се обвиняваше, че ги е изоставила в тежки за тях времена. — Как е Зелено стебло?
За нейна почуда връхчетата на Синя раковина изпляскаха в усмивка.
— Можете ли да си представите — днес е първият й ден с новия скродер! Ще ви я покажа, ако желаете.
Равна си проправи път през разхвърляните по целия под части и инструменти. Помещението вече досущ приличаше на корабната работилница, където Фам изработи енергийния си защитен костюм. Само ако можеше да надзърне тук, сигурно би излязъл от кожата си от бяс.
— Работих без отдих над скродера, откакто… Фам ни заключи тук.
Зелено стебло беше в съседното помещение. Сега стеблото й се извисяваше над сребърно гърне. То нямаше колела и по нищо не приличаше на традиционния скродер. Синя раковина се затъркаля по тавана и протегна клонки към своята приятелка. После зашумоля, а след миг тя му отговори.
— Възможностите на този несъвършен скродер са много ограничени — той не се движи, а и няма резервни енергийни източници. Заимствах модела от Малките ездачи. Това е доста просто приспособление, чийто дизайн е откритие на дирокимите. С него може да се седи само на едно място и да се гледа в една-единствена посока. Но което е по-важно, той й осигурява така необходимата кратковременна памет и й позволява да фокусира вниманието си… Сега двамата сме отново заедно. — Синя раковина пак се защура около своята другарка. Някои от ластарите му я милваха нежно, а други сочеха уреда, който беше направил. — Самата тя не беше сериозно ранена. Понякога дори се чудя как стана така. Каквото и да разправя Фам, допускам, че в последния момент той просто не е могъл да я убие.
Синя раковина продължи да бърбори нервно и без прекъсване, сякаш се боеше от онова, което Равна би могла да каже.
— Първите няколко дни бях страшно притеснен, но медицинската апаратура на кораба наистина се оказа много добра. Благодарение на нея Зелено стебло прекара достатъчно време в условия на силен прибой и не й се налагаше да мисли много. Откакто й направих този прост скродер, тя постоянно си упражнява паметта и повтаря онова, което аз или медицинската апаратура сме й казали. С новото съоръжение може да възприеме новите спомени почти за петстотин секунди. Това време напълно отговаря на нейната естествена мисловна способност и позволява новата информация да се съхрани в дълговременната й памет.
Равна се приближи още повече. По клонките на Зелено стебло имаше доста рани и повехнали листа. Вероятно това бяха последици от лечението. Нейната растителна част проследи приближаването на Равна. Пострадалата очевидно си даваше сметка за нейното присъствие, но позата й беше приятелска и добронамерена.
— Сега тя може ли да говори трисквелайн, Синя раковина? Вгради ли й вече гласов адаптор?
— Какво? — Последва усилено шумолене. Той или беше забравил за какво става дума, или се нервира — Равна не можеше да определи кое точно. — А, да, да… Минутка само… Досега нямахме нужда от това. Никой не искаше да говори с нас. — И той започна да бърника нещо по скродера.
След малко в помещението се разнесе глас:
— Здравей, Равна. Аз… те познах.
Листата на Зелено стебло не преставаха да шумолят, докато говореше.
— И аз те познах. Ние… Аз съм много щастлива, че си отново с нас.
Гласът от адаптора беше слаб, а дали не и тъжен?
— Още ми е доста трудно да се изразявам. Много искам да говоря, но не съм сигурна дали в думите ми има някакъв смисъл.
Синя раковина се измъкна извън полезрението на Зелено стебло. Размахваше припряно един дълъг ластар и усилено правеше знаци на Равна: „Кажи «да»!“.
— Да, Зелено стебло, разбирам всичко, което ми казваш.
Равна се закле пред себе си вече никога да не се гневи на Зелено стебло, че има къса памет и лесно се разсейва.
— Добре тогава. — Клонките на Зелено стебло щръкнаха право нагоре и тя не каза нищо повече.