Фламандският майстор

Поръчаха си леки коктейли и Хулия се зае да обяснява на приятелката си резултатите от проучванията си. Очите на Менчу се ококориха, докато пресмяташе наум проценти.

— Това наистина променя нещата. — Тя започна трескаво да очертава цифри върху ленената покривка, драскайки с кървавочервения си нокът. — Моите пет процента са прекалено ниска комисиона. Смятам да предложа нова сделка на хората от „Клеймор’с“ — от петнайсетте процента комисиона върху окончателната цена на картината на търга, те вземат седем и половина процента, а аз — останалите седем и половина.

— Никога няма да приемат. Това е много под обичайната им печалба.

Менчу се разсмя на висок глас и заяви, че ако искат, могат да откажат. „Сотби’с“ и „Кристи’с“ само това чакат — ще вият от възторг, ако успеят да им отмъкнат Ван Хойс. Няма да имат друг изход.

— А собственикът? Твоето симпатично старче също има думата. Ами ако реши лично да преговаря с „Клеймор’с“? Или с някой друг?

Менчу я изгледа хитро.

— Няма да реши. Подписал е документ. — Тя посочи късата си пола, която разкриваше щедро голяма част от облечените й в черни чорапи бедра. — Освен това, както виждаш, съм в пълно бойно снаряжение. Ако моят дон Мануел откаже да играе по свирката ми, по-добре да постъпя в манастир. — Тя отново кръстоса и прекръстоса крака, сякаш да изпита ефекта върху мъжката част от клиентелата в бара. Задоволена от резултата, се зае отново с коктейла си и добави: — Що се отнася до теб…

— Искам един и половина процента от твоите седем и половина.

Менчу изписка като убодена и заяви възмутено, че това са ужасно много пари, три или четири пъти повече от предварително уговорения хонорар, който Хулия трябваше да вземе за реставрацията. Хулия я остави да се възмущава, докато ровеше из чантата си за цигари, после си запали една.

— Ти май не разбираш — поде тя, издишвайки дима. — Хонорарът за моята работа се взема директно от твоя дон Мануел — от цената, за която ще бъде продадена на търг картината. Другите проценти се начисляват върху печалбата. Ако картината се продаде за сто милиона песети, „Клеймор’с“ ще вземат седем милиона и половина, ти ще вземеш шест, а аз — един милион и половина.

— Кой би си го помислил? — Менчу поклати невярващо глава. — А пък винаги съм те имала за толкова мило момиче, с твоите четки и боички. Толкова безобидно!

— Това е положението. Господ е казал да се отнасяме добре с ближните си, но никъде не пише, че трябва да се оставяме да ни обират.

— Шокираш ме, наистина. Държала съм змия в пазвата си — като Аида — или май беше Клеопатра? През ум не ми е минавало, че разбираш нещо от проценти!

— Постави се на мое място. В края на краищата аз открих надписа. — Тя размаха пръст под носа на приятелката си. — С тези две нежни ръце.

— Възползваш се от чувствителното ми сърце, змия такава.

— Я стига. Сърцето ти е чувствително като стар ботуш.