Гръмотевичния щит [bg]

— Насочваме се към един остров на около ден път на изток, а после, ако имаме благословията на боговете, ще потеглим на североизток за Киос и оттам към източния бряг и Троя.

Банокъл се приближи към тях и подаде на Калиадес тъмен комат хляб и парче сирене.

— Чу ли онова за струйката дим? — попита той.

— Да.

— На какво може да се дължи, как мислиш?

— Не зная, Банокъл, защото нямаше струйка дим.

— Знам. Но пак е интересно.

Биас се изкикоти.

— Било е духът на зъл войн от далечното минало, който е бил прокълнат никога да не види Елисейските полета. Душата му е била затворена в древен кинжал, който пиратският главатар открил в осквернен от него гроб. Когато Арелос откраднал оръжието, злият дух го надвил и го изпълнил с омраза към всичко живо.

— Ето това е разказвачество — каза Банокъл възхитено.

Биас поклати глава.

— Не, младежо, това е откраднато от една от историите на Одисей. С малко късмет ще чуеш цялата приказка, докато пътуваме. Ще издърпаме кораба някъде, сред други моряци, и те ще молят Одисей да им разкаже нещо. Може да чуеш точно тази история, макар че той със сигурност е измислил нови през зимата. Когато говорихме за последно, подготвяше нещо за вещица със змии вместо коса. Нямам търпение да го чуя. — Биас огледа плажа. — Ето сега започва веселието — каза след малко.

Калиадес се обърна. На около двеста крачки разстояние една стара дебела жена, облечена в безформена рокля от избледнял жълт плат, водеше стадо черни прасета към тях. От време на време побутваше с пръчката си някое от животните, което се опитваше да напусне групата, и то послушно се връщаше обратно.

— Това ли е товарът ви? — попита Калиадес.

— Да.

— Трябва ли ви помощ да ги изколите? — попита Банокъл.

— Те няма да се колят — обясни Биас. — Трябва да ги пренесем живи до друг остров. Някаква треска убила всички свине там и един търговец е готов да плати цяло богатство за ново стадо за разплод.

— Ще возите живи прасета? — Банокъл бе удивен. — И как ще ги държите на едно място?

Биас въздъхна.

— Използвам двете мачти, за да оформим заграждение в центъра на палубата.

— И защо му е на някой да превозва живи прасета? — попита Банокъл. — Ще осерат всичко. Отраснах във ферма със свине. Повярвай ми, те наистина могат да серат.

Калиадес се надигна и се отдалечи от двамата мъже. Не го интересуваха нито прасетата, нито екскрементите им. Въпреки това изпроводи с поглед дебелата старица и животните. Те изглеждаха доста доволни, квичаха и сумтяха. Одисей излезе да я посрещне. Когато се приближи, три от прасетата се опитаха да избягат от него, но жената изсвири с уста и те се спряха.

— Добре дошла при моя огън, Цирцея — каза Одисей. — Винаги е удоволствие да те видя.

— Спести ми ласкателствата, царю на Итака. — Жената огледа „Пенелопа” с омраза, а после се изсмя грубо. — Надявам се, че ще получиш торба със злато за това — каза тя. — Ще си я заслужил. Моите малчугани няма да бъдат щастливи в морето.