Страшният съд [bg]

Гадно, нали?

Е, това не бе нищо.

Като се върнахме в хижата, отидох право в бара и сложих лед в хартиена салфетка за устната си. Ударих два бързи скоча, а една от сервитьорките дойде и ми каза, че Джесика била пристигнала. Прегледах списъка със стаите и се качих горе. Стаите имаха имена от сорта на „Железницата“, „Ловът“, „Ирокезите“. Така и бяха обзаведени. Бяхме в стаята „Риболов“, пътната чанта на Джесика, марка „Луи Вюитон“ бе върху леглото, но тя не се виждаше никъде. Слязох долу и Стивън, главният готвач, ми каза, че я видял да минава покрай кухнята, облечена в бански костюм и с халат, затова решил, че се е запътила към банята.

Спуснах се тичешком по витите стъпала към долния етаж. Една от манастирските врати, водещи към банята бе открехната и парата се издигаше към дебелите дървени греди на тавана. Усещах мириса на химикали на фона на мускусната миризма на дърво, кожа и козина от окачените по стените глави на лосове. Устната ми пулсираше от болка. Когато отворих вратата, чух смеха на Джесика да се издига над бълбукането на горещия басейн, но не видях нищо заради горещия облак влажна пара. Светеха няколко стенни абажура, както и няколко лампи под ромолящата вода, но инак бе почти толкова тъмно, колкото в бърлогата на див звяр.

Когато пристъпих към ръба на облицования с обли камъчета басейн, я видях да седи в далечния ъгъл. Да, беше облечена с хавлия и само краката й бяха във водата. Но в другия край на басейна, разпрострял космати ръце настрани, с чаша бира в ръка, отметнал глава, Скот се смееше заедно с нея толкова широко, че можех да видя пломбите му.

И ще ви кажа истината. Тогава, в онзи момент, това не бе просто една мимолетна сцена. Все едно имах в корема си парче бетон и всичко пред очите ми бе в червено.