Пръстът, който те сочи [bg]

Тогава обаче не подозирах тази печална истина и съсредоточих всичките си усилия да се отплатя на другарите си за тяхната доброта и в същото време да попълня знанията си, като помагах на Бойл в химическите му опити и водех във всякакви часове на деня дълги и плодотворни беседи с Лоуър и обкръжението му. При все сериозния маниер на Бойл, в лабораторията му цареше весел дух — но само когато не се провеждаха опити, защото той виждаше в тях осъществяване на Божия промисъл, изискващо благоговеене. Преди началото отстраняваха жените, сякаш от опасения, че ирационалната им природа би повлияла на резултатите, и участниците се съсредоточаваха с всичката си жар. Мое задължение беше да записвам протичането на експеримента, да помагам в разполагане на оборудването и да водя сметките, тъй като той пръскаше цяло състояние за науката си. Използваше — и често чупеше — специално изработени за него колби, епруветки, помпи, увеличителни стъкла и всичко това гълташе големи пари. А колко скъпи бяха химикалите, много от които бяха поръчвани от Лондон и дори от Амстердам! Надали биха се намерили мнозина, готови да харчат толкова и да получават тъй малко резултати, представляващи неотложна ценност.

Още тук съм длъжен да заявя, че принадлежа към онези, които ни най-малко не споделят господстващата гледна точка как готовността да правиш всичко сам опорочава чистотата на експерименталната философия. В края на краищата има отчетлива разлика между труда, изпълняван срещу парично възнаграждение, и онзи, отдаван за благото на човечеството. Иначе казано, Лоуър като философ беше напълно равен на мен, макар и да бе напуснал емпиричната област и да бе станал практикуващ лекар. Намирам за смехотворен маниера на онези професори по анатомия, които смятат, че е под достойнството им сами да вземат скалпел, и се ограничават само до обяснения, а разрязването извършва служител. На Силвиус никога не би му хрумнало да стои до катедрата и да излага правилата, докато други режат. Когато преподаваше, правеше го със скалпел в ръка, а рединготът му бе оплискан с кръв. Бойл също не се гнусеше сам да провежда опити и веднъж в мое присъствие собственоръчно препарира плъх. Когато завърши този опит, нито на йота не бе изгубил от достойнството си. Напротив, по мое мнение това добави към величието му, тъй като при Бойл се съчетаваха благосъстояние, смирение и любознателност и от това светът беше единствено обогатен.