Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Пръстът, който те сочи [bg]
Пръстът, който те сочи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстът, който те сочи [bg]

Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:

Невероятно находчиво литературно начинание: завладяваща историческа загадка с фабула, която непрестанно завива в неочаквана посока и кара читателя да гадае до последната страница. Намираме се в Англия през 60-те години на седемнайсети век. Чарлс II се е върнал на трона при Реставрацията след години гражданска война и задържалата се за кратко Република на Кромуел. Оксфорд е интелектуалното средище на страната, в което е съсредоточен огромен научен, религиозен и политически потенциал. Член на факултета на Новия колеж е открит мъртъв при подозрителни обстоятелства. Млада жена е обвинена в убийството му. Чуваме историята за тази смърт от четирима различни свидетели: италиански медик, амбициран да се прочуе с изобретяването на кръвопреливането; сина на роялист, обвинен в предателство; експерт криптограф, който е работил и за Кромуел, и за краля; виден историк и антиквар от Оксфорд. Всеки разказва своя версия на случилото се. Само едно от повествованията разкрива невероятната истина. С права, продадени за рекордни суми по целия свят, „Пръстът, който те сочи“ е събитие от голям мащаб в международното книгоиздаване. Достоен за сравнение с творбите на Джон Фаулз и Умберто Еко, романът на Иън Пиърс е едно изключително постижение, което ще бъде високо оценено от всеки любител на литературата.
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 312
Перейти на страницу:

Тогава обаче не подозирах тази печална истина и съсредоточих всичките си усилия да се отплатя на другарите си за тяхната доброта и в същото време да попълня знанията си, като помагах на Бойл в химическите му опити и водех във всякакви часове на деня дълги и плодотворни беседи с Лоуър и обкръжението му. При все сериозния маниер на Бойл, в лабораторията му цареше весел дух — но само когато не се провеждаха опити, защото той виждаше в тях осъществяване на Божия промисъл, изискващо благоговеене. Преди началото отстраняваха жените, сякаш от опасения, че ирационалната им природа би повлияла на резултатите, и участниците се съсредоточаваха с всичката си жар. Мое задължение беше да записвам протичането на експеримента, да помагам в разполагане на оборудването и да водя сметките, тъй като той пръскаше цяло състояние за науката си. Използваше — и често чупеше — специално изработени за него колби, епруветки, помпи, увеличителни стъкла и всичко това гълташе големи пари. А колко скъпи бяха химикалите, много от които бяха поръчвани от Лондон и дори от Амстердам! Надали биха се намерили мнозина, готови да харчат толкова и да получават тъй малко резултати, представляващи неотложна ценност.

Още тук съм длъжен да заявя, че принадлежа към онези, които ни най-малко не споделят господстващата гледна точка как готовността да правиш всичко сам опорочава чистотата на експерименталната философия. В края на краищата има отчетлива разлика между труда, изпълняван срещу парично възнаграждение, и онзи, отдаван за благото на човечеството. Иначе казано, Лоуър като философ беше напълно равен на мен, макар и да бе напуснал емпиричната област и да бе станал практикуващ лекар. Намирам за смехотворен маниера на онези професори по анатомия, които смятат, че е под достойнството им сами да вземат скалпел, и се ограничават само до обяснения, а разрязването извършва служител. На Силвиус никога не би му хрумнало да стои до катедрата и да излага правилата, докато други режат. Когато преподаваше, правеше го със скалпел в ръка, а рединготът му бе оплискан с кръв. Бойл също не се гнусеше сам да провежда опити и веднъж в мое присъствие собственоръчно препарира плъх. Когато завърши този опит, нито на йота не бе изгубил от достойнството си. Напротив, по мое мнение това добави към величието му, тъй като при Бойл се съчетаваха благосъстояние, смирение и любознателност и от това светът беше единствено обогатен.

— А сега — каза Бойл, когато се появи Лоуър и направихме прекъсване в заниманията си — настъпи време Кола да си отработи дребните монети, които му плащам.

Това ме разтревожи, опасявах се да не съм допуснал пропуски или пък Бойл да не е забелязал старанията ми. Оказа се, че просто искал да си платя вечерята с пеене, както се казва. Бях там не само за да се уча от него, а и аз да го уча — ето какво невероятно смирение притежаваше този човек.

— Вашата кръв, Кола — подсказа Лоуър, за да прогони тревогата ми. — Разкажете ни за кръвта. Какво проучвахте в нея? На какви опити се основават изводите ви? И какви са всъщност изводите ви?

— Опасявам се, че силно ще ви разочаровам — подхванах нерешително, като видях, че възнамеряват да настоят на своето. — Моите изследвания не можаха да напреднат достатъчно. Основният въпрос, който ме занимава, е защо съществува кръвта. Вече от трийсет години знаем, че тя циркулира в тялото, доказал го е вашият сънародник Харви. Знаем, че ако източим кръвта на животно, то скоро ще умре. Духът на виталност в кръвта е средство за комуникиране между ума и двигателната сила, благодарение на която се произвежда движение…

Тук Лоуър размаха пръст насреща ми.

— Аха, попаднали сте под влиянието на господин Хелмонт. Тук вече ще поспорим.

— Не сте съгласен с това ли?

— Не съм. Но за момента няма значение. Продължете, моля!

Прегрупирах аргументите си и промених подхода.

— Ние вярваме — започнах, — че кръвта пренася горещината от вълненията на сърцето към мозъка, като по този начин ни осигурява топлината, необходима, за да живеем, а излишъкът отива в белите дробове. Но така ли е в действителност? Доколкото ми е известно, не е проверено чрез опити. Вторият въпрос е много прост: защо дишаме? Предполагаме, че е заради балансирането на телесната топлина — да се вкарва хладен въздух, за да уравновеси горещината на кръвта. Но дали и това е вярно? Макар да се потвърждава от факта, че дишаме учестено при физически усилия, обратното не е истина. Поставих плъх в кофа с лед и запуших ноздрите му, но той все пак умря.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 312
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)