Ръкописът на Фулканели [bg]

— Няма ли да отговорите? — вдигна вежди тя.

Той натисна бутона.

— Ало?

— Обажда се Лорио — представи се мъжки глас. — Оставили сте ми съобщение.

— Благодаря, че ме потърсихте, мосю Лорио — каза Бен и вдигна пръст по посока на Робърта, сякаш да й каже „това ще отнеме само минутка“. Тя сви рамене, отпи глътка кафе и вдигна някакъв документ от бюрото си.

— Ще ми бъде интересно да поговоря с вас — продължи гласът. — Какво ще кажете за едно питие довечера? Елате у дома.

— С удоволствие, мосю Лорио. Къде живеете?

Робърта захвърли документа, въздъхна и многозначително почука часовника си.

— Вила „Марго“, намира се в покрайнините на Бринанкур — едно селце отвъд Понтоаз. Съвсем близо е до Париж.

Бен бързо си записа адреса.

— Бринанкур — повтори той, търсейки начин да прекрати разговора, без да обиди Лорио, който по всяка вероятност разполагаше с важна информация. Като си влязъл в ролята на журналист, поне го прави както трябва, укори се мислено той.

— Ще изпратя кола да ви вземе — рече в слушалката Лорио.

— Много добре — отвърна Бен, продължавайки да драска в бележника си. — Довечера в девет без четвърт… Да… Изгарям от нетърпение… Благодаря, че се обадихте. Довиждане. — Изключи телефона, прибра го в джоба си и извинително се усмихна на Робърта. — Съжалявам, но нямаше как…

— О, няма проблеми — иронично отвърна тя. — И без това се чудя какво да правя.

— Говорехме за вашия препарат — напомни й той.

— Май да.

— Възнамерявате ли да правите експерименти с други животински видове, с хора?

— Все още не, макар че много ми се иска — поклати глава Райдър. — Представяте ли си какво би станало при положителен резултат? Продължителността на живота на един здрав човек ще се увеличи от осемдесет докъм сто и осем години! Но аз съм убедена, че това изобщо не е таванът.

— Но може ли вашият препарат да помогне на някоя от мухите, която е болна или умираща? — внимателно я погледна Бен.

— Питате дали има медицински свойства? — отвърна с въпрос Райдър, след което цъкна с език и поклати глава: — Бих искала да е така, но за съжаление нямам доказателства. Ние третирахме с препарата доста умиращи екземпляри от стъкленица Б, но въпреки това те умряха. Засега може да се каже, че той действа само превантивно, но кой знае? — Раменете й леко се присвиха. — Все още сме в началото на изследване, което във всички случаи ще бъде продължително. След време може би ще успеем да създадем препарат, който не само удължава живота на здравите насекоми, но лекува болните и дори отлага смъртта им за дълго време. Можем само да се надяваме, че някой ден ще можем да го прилагаме и върху хора…

— Звучи така, сякаш сте открили еликсира на живота — тихо каза Бен.