Рискове на играта [bg]

Тед така и не бе успял да разбере от каква раса е Делрей, а името му не подсказваше нищо. Имаше смугла кожа, късо подстригана тъмна коса, голям нос, високи и сурови скули и волева брадичка. Не беше супер едър — около метър и деветдесет на ръст, не много по-висок от Тед, — но изглеждаше много силен. Имаше впечатляващи бицепси и гръдни мускули на тежкоатлет. Ръцете му горе бяха обточени от сини татуировки на бодлива тел — беше си ги направил в затвора, затова бяха нескопосани и изсветлели с времето. В затвора се беше случил и инцидентът с окото му.

Дясното му око беше нормално кафяво, обаче лявото… ирисът беше бял, а не кафяв, почти каквото е бялото на очите. Когато Делрей сваляше очилата си, което не ставаше често, човек виждаше единствено мъртвото млечно око. Това око направо изкарваше ангелите на Тед.

— Негодник такъв! — изкрещя Тед в мига, в който влезе в кухнята, и изпъна пръст пред шишкавото лице на Макгрудър.

— Ей, мери си думите — предупреди го Ал с пълна уста. — Жена ми е в съседната стая.

Да бе, като че ли това щеше да има значение, ако самият Ал избухне!

— Извинявай — рече Тед, — обаче не мога да повярвам какво е направил.

— Защо Грег е говорил с ченгетата? — попита Макгрудър. — И защо се опита да избяга?

— Говорил е с ченгетата, за да се пробва да свали цената на охраната за концерта на „Зи Зи Топ“. Искаше да уговори копелетата да отпуснат още няколко униформени безплатно, за да не се налага ние да наемаме толкова много ченгета. Ако не ми вярваш, звънни на началника.

— Добре де, ама защо е побягнал? — попита Ал.

Тонът му беше нехаен, като че ли отговорът на Тед нямаше никакво значение. Все едно го питаше дали навън все още вали. Обаче Тед знаеше, че не е така.

— Побягнал е, защото онзи ден Пат се отби в казиното и му приложи номера с Поли Сакатия. Когато е видял Пат с Делрей, Грег е решил, че ще го натъпчат в колата и ще го изхвърлят на някое сметище.

Макгрудър понечи да каже нещо, но Тед го прекъсна:

— Причината за всичко е, че си параноичен и подозрителен гадняр. — Извърна се към Ал и додаде: — Каза ли ти каквото изтърси и пред мен онзи ден, когато дойде да провери счетоводството?

— Разбира се, че ми каза — отговори Ал.

Ал беше на шейсет и осем години. Беше висок метър и деветдесет и два-три, с почти плешиво теме, с прилично коремче и с най-големите мъжки предмишници, които бе виждал Тед. Приличаше на пенсиониран пристанищен хамалин. И беше ненормален. Както си бе съвсем спокоен и се правеше, че се забавлява с разговора между Тед и Макгрудър, така след секунда можеше да се превърне в откачен маниак с пяна на уста.